Какво е вътреличностна комуникация и как да я подобрим, за да сме успешни на работното си място?
0 КОМЕНТАР/И
Нашата вътреличностна комуникация повлиява ежедневието ни - за добро или лошо. Прекомерната взискателност към нас самите, например, често води до повишен стрес и усещане, че не се справяме. Докато позитивното мислене, от друга страна, доказано подобрява психическото и физическото ни здраве и повишава качеството на работата ни.
На пръв поглед изглежда, че не можем да контролираме как мислим или разговаряме със себе си – приели сме, че това е съвсем неволен, рефлексивен акт.
Но ако третираме вътреличностната комуникация като умение (каквото е!), а не като мисловен процес, е много по-лесно да видим как можем да я подобрим. Можем да предприемем съзнателни стъпки, за да сме максимално удовлетворени, балансирани и успешни на работното си място и в личния си живот.
Вижте как.
More...
Какво е вътреличностна комуникация?
За разлика от междуличностната комуникация, когато се обменя информация между двама или повече души, вътреличностната комуникация, наричана още и вътрешен монолог, е комуникацията с нас самите.
Вътреличностната комуникация се проявява в много ситуации във и извън работното ни място – обикновено при планиране, решаване на проблеми, разрешаване на конфликти, оценяване на ситуация, и др.
И въпреки че всеки преживява това различно, начинът, по който използваме вътрешния си глас, определя как той влияе върху живота и работата ни.
Експерти са установили, че позитивната вътреличностна комуникация ни помага да се чувстваме по-добре физически и психически. Което пък допринася за по-доброто ни работно представяне.
Как вътреличностната комуникация може да ни помогне или да ни навреди?
Според една експертна оценка вътрешният монолог е често срещан при 30 до 50 процента от хората.
При някои хора всъщност нямат вътрешен монолог. Вместо да „чуват“ мислите си като диалог в главите си, те обработват идеите си по абстрактен, невербален начин.
Има и хора, които не обръщат внимание на вътрешния си глас, докато други го слушат внимателно и често обсъждат ситуации в главите си, докато обработват информация.
Някои пък имат по-позитивен, оптимистичен монолог, докато други се борят ежедневно с негативни мисли и с явления, като перфекционизъм и синдром на самозванеца.
Напълно нормално е да изпитваме и двете страни на тази монета. Разликата е в начинът, по който всеки от нас се справя с негативните мисли за себе си. Този процес не е по-различен от общуването с другите.
Когато даваме обратна връзка на колега, подбираме думите си внимателно, за да са окуражаващи и градивни. Защото знаем, че така ще изградим по-здрави взаимоотношения с него и ще постигаме заедно по-добри резултати в бъдеще.
Защо да не предприемем същия подход, когато общуваме със себе си?
Ползи от позитивната вътреличностна комуникация
Рискове от негативната вътреличностна комуникация
Когато се чувстваме добре физически и психически, работим и по-добре.
Проучвания показват, че положителната вътреличностна комуникация подобрява работното ни представянето (особено по време на силно стресови моменти), повишава фокуса и намалява тревожността ни, и ни прави по-съпричастни към колегите ни.
4 упражнения за по-ефективна вътреличностна комуникация на работното място
Въпреки че ни се струва, че не можем да контролираме как разговаряме сами със себе си, ние всъщност можем да подобрим тази комуникация. Точно както правим с всяко друго професионално умение.
Променяйки начина, по който мислим, променяме и начина, по който се чувстваме и по който се представяме - на работното си място и в личния си живот.
Следващите 4 упражнения ще ви помогнат да оцените настоящата си вътреличностна комуникация и да я подобрите.
1. Наблюдение върху минали ситуации
Припомнете си скорошна стресова ситуация на работното място, когато сте използвали позитивна вътреличностна комуникация - например, преди презентация пред голяма аудитория.
След това си припомнете друг момент, когато вътрешният ви глас е бил негативен - например, при допускане на грешка сте си казали: Супер елементарна грешка. Въобще не внимаваш, затова така се получи!
И след като вече сте „наблюдавали отстрани“ тези 2 ситуации от дистанцията на времето, припомнете си емоциите, които сте изпитвали тогава, и си отговорете на тези въпроси:
Обмислянето на резултатите от вече минали ситуации, в които сте ползвали вътреличностна комуникация, може да ви помогне да „хванете“ навреме негативни мисли в бъдеще и да ги трансформирате по-бързо в положителни.
2. Заглавие на първа страница
Визуализирането накъде би могла да се насочи кариерата ви – и „обсъждането“ със себе си – може да ви помогне при определянето на стъпките, които да предприемете, за да стигнете там.
Затворете очи и си представете, че в бъдеще е публикувана статия за вас – може би след 5 или 10 години. Тя подчертава вашите постижения и това, с което ще бъдете запомнени, професионалното наследство, което ще оставите. Какво би било заглавието ѝ?
Визуализирането в това упражнение вероятно ще ви отнеме няколко опита. Нормално е в него в началото да се фокусирате върху по-явните си умения, като техническите ви възможности, например. С повече практика обаче ще визуализирате доста по-неуловими ваши силни страни.
Как укрепването на вашата вътреличностна комуникация ви помага да се приближите до целите си? Поемането на контрол над вътрешния ви глас ви помага да видите ясно и по-лесно да преодолеете това, което ви пречи. И ви дава необходимата ви увереност.
3. Прозорец на Johari
Прозорецът на Johari е екипно упражнение, което помага на групата да добие по-добра представа за силните страни на всеки неин член, както и на областите, които се нуждаят от подобрение.
Прегледайте списък с различни прилагателни и изберете 5 или 6, които според вас ви описват много добре. След това колегите ви правят същото за вас, избирайки описанията, които според тях ви описват най-добре. Накрая, поставете всяко прилагателно, избрано от вас и колегите ви, в съответния квадрат в тази матрица:
Сортирането на прилагателните в съответните им места разкрива какви качества, както вие, така и вашите колеги сте съгласни, че притежавате, кои те виждат, но вие не, и кои вие забелязвате, но те - не.
Тази информация ви помага да се усъвършенствате и да подобрите значително работното си представяне и взаимодействията в екипа ви.
4. Техника на 3-те колони
Припомнете си скорошна работна ситуация, която ви е причинила стрес или ви е разтревожила. След това начертайте три колони на лист хартия или в електронна таблица.
В първата колона запишете „автоматичните мисли“, които са ви хрумнали в тази ситуация – по едно твърдение на ред или в клетка. Някои от тях вероятно ще са негативни – запишете и тях.
Във втората колона запишете когнитивното изкривяване, отговарящо на всяка една от автоматичните ви мисли. Ето кои са по-често срещаните:
Често срещани когнитивни изкривявания
- Четене на мисли – когато предполагаме, че знаем какво мислят и чувстват другите
- Негативен фокус – когато игнорираме позитивните аспекти и виждаме само негативните
- Катастрофично мислене – когато очакваме само най-лошото да ни случи като изход от ситуация
- Етикетиране – когато си поставяме етикети сами на себе си или на друг, като напр. „Такъв съм загубеняк!“
- Пожелателно мислене – когато имаме очаквания как трябва да случват нещата или как трябва да постъпват хората около нас
- Генерализиране – когато ни се случва единично негативно събитие и ние вярваме, че всичко оттук натам ще е същото
- Емоционално обосноваване – когато вярваме, че нашите чувства отразяват реалността около нас
- Гадаене – когато вярваме, че бъдещето ни е предначертано и няма смисъл да променяме нищо, тъй като резултатът ще е един и същ
- Персонализиране – когато се чувстваме отговорни или дори виновни за неща, които са извън нашия контрол
- Притежаване на истината – когато сме абсолютно сигурни, че сме прави и че нашето мнение е истината
- Справедливият свят – когато предполагаме, че всичко в света е балансирано по справедлив начин („всичко се връща“)
- Заблуда за контрол – когато предполагаме, че можем да контролираме всичко, което се случва в живота ни
И накрая, в третата колона запишете вашия „рационален отговор“. Това е логичният отговор, който бихте дали на някой друг, ако изпитва същото като вас, или което бихте казали на себе си след време, когато сте по-спокойни.
Пример
Да предположим, че сте в следната ситуация: Вие и колегите ви сте работили цяла година, за да създадете и пуснете нов продукт. Когато питате първите клиенти за мнението им, чувате няколко оплаквания. Веднага изпитвате чувство на разочарование.
Ето как да приложите техниката в случая:
Автоматична мисъл | Когнитивно изкривяване | Рационален отговор |
|---|---|---|
„Хората мразят продукта.“ | Генерализиране | „Имаше няколко оплаквания, но и доста положителни мнения. Можем да добавим някои подобрения към продукта и да го направим още по-добър.“ |
Виждайки как автоматичните ни мисли често изкривяват реалността, можем по-добре да разпознаем кога ще се появят следващия път и да преминем към по-логичния, рационален отговор много по-бързо. Разбира се, след като си дадем време да изпитаме емоциите, които ни връхлитат.
Позитивната вътреличностна комуникация може да ни помогне да работим по-добре и да се справяме по-успешно със стреса.
Не е лесно да идентифицираме нашите когнитивни изкривявания или да променим начина, по който мислим. Но като предприемаме малки стъпки в правилната посока, можем да усъвършенстваме уменията си за вътреличностна комуникация, да подобрим начина, по който мислим и се чувстваме, и да сме най-добрата своя версия – на работното си място и извън него.
