Синдром на високомерието: Когато егото вземе превес на работното място

Синдром на високомерието (hubris syndrome) възниква, когато някой, имащ власт на работното си място, развие преувеличена представа за себе си и своите способности, водеща до прекомерна самоувереност, обсебеност от личния имидж и негативно отношение към всякаква критика.

В повечето случаи лидерите стигат до върха, защото притежават знанията, опита и експертизата.

Властта обаче притежава силата да изкриви нашето самовъзприятие, ако не я държим под контрол. И когато тази увереност в нашите способности се раздуе до крайно, ирационално ниво, поведението ни става проблематично. 

Всички сме се сблъсквали с такива мениджъри и сме убедени, че ако ние сме на тяхно място, не бихме се държали така. Но дали това е така?

Вижте какви са симптомите на синдрома на високомерието и как да го избегнете, когато дойде вашия ред да управлявате процеси и хора.

Какво е синдром на високомерието?

Синдромът на високомерието се появява, когато някой мениджър развие увеличена и доста украсена и изкривена представа за себе си и своите способности. Засегнатите хора проявят:

Тези лидерите не виждат собствените си грешки и недостатъци, и вярват не само, че са по-добри от всички останали, но и че са напълно безпогрешни.

Какво причинява синдрома?

Високомерните характеристики се появяват, когато професионалист получи власт, и обикновено се влошават, колкото по-дълго той или тя държи властта или колкото повече власт натрупва.

Това е особено вярно, ако решенията и нарежданията му са успешни и развиват организацията – положителните резултати допълнително повишават неговото/ нейното самочувствие.

Синдромът на високомерието често се вижда доста явно в президенти, министър-председатели и други политически лидери.

Въпреки тези явни примери обаче, той може да засегне всеки, който притежава някакво ниво на власт – от изпълнителен директор до ръководител на екип.

И изобщо не се среща толкова рядко, колкото си мислим.

Това несъответствие показва, че достигането до позиция на власт може да изкриви не само вашето възприятие за вас самите като професионалисти, но и вашето възприятие за вашия екип и цялата ви компания.

Разлика между синдрома на високомерието и нарцисизма

Прекалена самоувереност? Арогантност? Чувство за превъзходство?

Всичко това звучи подозрително познато и прилича на друг термин, който често чуваме: нарцисизъм.

Вярно е, че има известно припокриване между видимите симптоми на нарцистично разстройство на личността и синдрома на високомерието.

Въпреки това, проявяването на високомерие не означава автоматично, че някой е, поне в клиничния смисъл, нарцисист.

Ето какви са разликите между тях:

Нарцистично разстройство на личността

Това е болестно психично състояние на личността, което обикновено се появява в късното детство или ранното юношество.

Синдром на високомерието

Не е психично заболяване и проблем на личността, а резултат от средата. Появява се само, когато някой има власт и обикновено отшумява, след като тя вече липсва.

Негативни ефекти на синдрома на високомерието

Не е нужно да сте психолози, за да извадите верния извод, че лидер, който мисли, че е най-великото нещо на света, може да причини някои проблеми. 

Като например:

Липса на доверие

Докато самият лидер може да си мисли, че няма как да направи нещо лошо, хората около него обикновено не са на същото мнение.

Неговата неспособност да види или да поеме отговорност за собствените си недостатъци или некомпетентност подкопава доверието на колегите и подчинените му. 

Изследвания показват, че смирението е ключова черта на надеждните лидери.

Ирационално вземане на решения

Лидерите, проявяващи прекомерно високомерие, не желаят да чуват критики за поведението и идеите си.

Те вземат решения (понякога ирационални) без да търсят мнението на другите и често биват възприемани като импулсивни и безразсъдни.

Неефективни екипи

Без доверие или различни гледни точки, резултатът от синдромът на високомерието обикновено е слаби бизнес резултати.

Изследвания показват, че екипите са най-ефективни, когато чувстват, че лидерът им признава грешките си и е отворен да се учи от другите. И обратното, когато лидерите не желаят или не могат да го направят, техният екип и тяхното работно представяне страдат.

Как да се справите със синдрома?

Сложното при синдрома е, че това е проблем на самовъзприятието. Което означава, че на хората със синдром на високомерието им липсва самосъзнанието, необходимо да приемат, че имат проблем.

Така че, един от най-добрите начини за справяне със синдрома е да се предотврати появата му.

Когато заемете лидерска позиция, предприемете тези проактивни стъпки, за да запазите собствената си представа за себе си възможно най-близо до реалността.

1. Постоянно търсете обратна връзка

Обратната връзка от другите насочва вниманието ви към това, което правите добре, но също така и към областите, в които бихте могли да се подобрите.

Независимо дали искате обратна връзка в края на работните срещи с екипа и членовете му, или чрез периодични проучвания, важното е наистина да направите нещо с тази обратна връзка.

Устоявайте на първосигналното си желание да я отпишете като неоснователна критика от хора, които очевидно не могат да видят голямата картина. Разгледайте всичко внимателно и задавайте изясняващи въпроси, за да разберете по-добре недостатъците си.

Смирението да ги разпознаете и справянето с тях ще ви направят по-добър лидер.

2. Опознайте отлично себе си

Изграждането на умение за самоосъзнаване е трудно.

И докато искането за обратна връзка е стъпка в правилната посока, използването на по-формална оценка чрез различни инструменти и методологии (като например DiSC профил) може да ви даде по-задълбочено разбиране за това кой сте като лидер.

Тъй като синдромът на високомерието обикновено включва проблем със самоосъзнаването, полезно е да имате безпристрастни данни за силните и слабите си страни.

3. Не се страхувайте да работите наравно с екипа си

Като лидер понякога се нуждаете от сблъсък с реалността, независимо дали страдате от синдром на високомерието или не.

И един от най-добрите начини да го направите е самите вие да свършите работата, която вършат подчинените ви – дори и да е нискоквалифициран труд. Разбира се, не постоянно и всекидневно.

Така насърчавате доверието у вас, поддържате връзка с действителната работа на вашия екип и в крайна сметка имате наистина ясна идея за реалността.

Синдромът на високомерието засяга изненадващо голям брой лидери, от изпълнителни директори и мениджъри до президенти и политици.

Властта може да бъде вълнуваща, но тя задължително следва да е балансирана с големи дози смирение, реализъм и самоосъзнаване. Така ще останете здраво стъпили на земята, дори и да сте стигнали най-горното стъпало на йерархичната стълбица.