Медийна грамотност: 5 стъпки за създаване на информирано мнение, базирано на факти

Няма твърдение, новина или пък медия, които да са безпристрастни. Вижте как да преценявате изобилието от информация около вас с критичен поглед и да развиете ключовото за ерата, в която живеем, умение медийна грамотност.

Ако прекарвате дори и малко време онлайн, ви се налага да навигирате в море от информация ежедневно. А в него всеки източник, всяка медия иска да бъде възприемана като вярна, точна и безпристрастна. За съжаление, реалността не е такава.

Как да преценяваме кое е вярното и кое - не?

Какво е медийна грамотност?

Медийна грамотност е умението да разбираме как се генерира и разпространява информацията. То е компаса, който ни помага да се ориентираме в сложния съвременен медиен пейзаж от конкуриращи се телевизии, онлайн издания, новинарски сайтове, браншови издания и профили в социалните мрежи. 

Медийната грамотност е единственият начин да имаме информирано мнение по различни теми, което се основава на действителни, солидни доказателства. Особено, когато става въпрос за извършване на проучвания, изготвяне на анализи и прогнози, и вземане на решения, свързани с работата ви, независимо каква е тя.

Да, прекалено явните конспиративни теории са лесни за разпознаване. Но когато става въпрос за сериозни нови проучвания и новини, важни за оцеляването ни, като например тези за COVID, тогава има голяма вероятност да не успеем да отсеем вярното от невярното. И в резултат дори да си навредим.

Затова, нека видим как се открива новата информация, новото знание, как се споделя и как често пъти се представя погрешно. И най-важното - как да преценяваме дали това, което чуваме и четем в медиите и социалните мрежи, е вярно.

Как се генерира новото знание?

Повечето нови знания (които след това виждаме като новини) се генерират чрез оригинални първични изследвания. Те предоставят данни, събрани директно чрез експерименти, интервюта или наблюдение, и обикновено се появяват за първи път в академични издания, които не са достъпни за обикновения консуматор на новини.

Затова и повечето от нас научават новостите в медицината, технологиите и науката от медиите под формата на репортажи, извънредна новина или онлайн публикации, споделени в социалните мрежи.

Тези публикации и предавания имат изключително важната задача да споделят новите знания с широката общественост. Но въпреки тази им благородна мисия, точно при тях се случва огромното количество пристрастия, неточности или напълно погрешно представяне на новината.

Това не означава, че първичните изследвания са безупречни или че всички медии представят „фалшиви новини“. Това просто означава, че всички трябва да практикуваме умението си за медийна грамотност, да отсейваме истината и да не приемаме веднага твърденията и историите, които консумираме, за чиста монета.

Разпознаване на пристрастията в медийната среда

Навсякъде виждаме и чуваме гръмки заглавия всеки ден. Освен явното им желание да ни привлекат да кликнем на линка или да продължим да гледаме и след рекламата, много от тях и напълно си противоречат.

Къде е истината?

Реалността е, че повечето изследвания и сериозни проучвания са доста нюансирани. Но нюансите не правят заглавието на статията привлекателно, нали? А всяка медия иска да ни представи завладяваща история, защото само така, с постоянно трупане на читатели, може да остане в бизнеса. Затова и съкращава, ползва нерелевантни сравнения и в резултат понякога променя посланието.

Ако темата, по която се информирате ви е важна – лично или професионално, сверявайте всяка статия, предаване или публикация в социални медии с цитирания основен източник на информацията. Излишно е да казваме, че ако няма такъв – не само изписан, но и с посочен линк, то не си струва изобщо да обръщате внимание на такива „новини“.

Причини за грешно представяне на информация

Голяма част от съдържанието, което консумираме, е умишлено предубедено с цел получаване на максимален брой кликвания и гледания или за да се прокара определена идея.

Има обаче и статии и репортажи, които целят да представят истината. Но дори и те са силно повлияни от личността на автора. Неговите или нейните лични разбирания, ценности и предубеждения повлияват на начина, по който говори, на думите, които избира да ползва. А това въздейства върху начина, по който и ние ще приемем информацията.

Затова няма източник на информация, който да е напълно обективен, безпристрастен и неутрален.

Ето и някои често срещани начини, по които сериозни проучвания и изследвания се представят погрешно:

Основи на проучването

И така, всички ние ежедневно навигираме през лавина от полуистини и грешни твърдения. Какво можем да направим?

Преди всичко, когато знаем как се получават различните видове данни е много по-лесно да имаме информирано мнение по конкретната тема.

Затова, ето малко информация как се правят проучванията и как се раждат новите данни.

Корелация и причинно-следствена връзка

Бъркането на корелацията с причинно-следствената връзка е най-често срещания начин, по който научните открития или проучванията остават неразбрани.

Видове изследвания

Има различни видове проучвания, проектирани по различни начини и предназначени да отговорят на различни видове въпроси.

Проучване сред служителите, направено от компанията-работодател, не е същото като мета-анализ с 10 000 участници. Но и не се опитва да бъде. Ако разбирате техните силни страни и ограничения и двете могат да ви помогнат да развиете информирано мнение.

Мета-анализ

Мета-анализът е научен синтез на различни съществуващи изследвания по определена тема. При него се проучват всички налични изследвания и се определя какви по-глобални заключения могат да бъдат направени от всичките им открития.

Мета-анализът е най-добрият начин да се установи научния консенсус по дадена тема. Той идентифицира идентичните резултатите, които са се случвали отново и отново. Но е доста по-малко полезен при нови области на изследване, където няма много проучвания за сравнение.

Експеримент

Експериментът е вид изследване, използвано за определяне дали има причинно-следствена връзка между две променливи.

Експерименталните проучвания предоставят доказателства за причинно-следствени връзки, но дизайнът на изследването или анализът на данните впоследствие може да имат недостатъци. Така че те не ни дават 100% доказателство, особено, ако има данни от само един експеримент.

Анкета

Данните тук се събират чрез задаване на въпроси към участниците в проучването.

Резултатите от анкетите не доказват причинно-следствена връзка и при тях има неизбежно пристрастие, дължащо се на субективните отговори на участниците в тях. Но те могат да предоставят интересни прозрения за чувствата, вярванията и възприятията на изследваните.

Качествено проучване/ Интервю

Качественото изследване включва интервюиране на участници и проучване на техните гледни точки по конкретен въпрос.

Качествените проучвания са особено полезни за първоначални проучвания, когато има малко или никакви други данни по темата. Те са чудесен метод за изследване на въпросите „как“ и „защо“ за дадено явление, като се вземат предвид контекста и околната среда. Но тъй като този тип изследвания се основават на свидетелства от отделни лица, резултатите отново са субективни.

Медийна грамотност: 5 стъпки за проучване на верността на информацията в медиите

Използвайте тези 5 простички стъпки и практикувайте медийна грамотност, за да проверявате новините и твърденията, на които попадате.

1. Реалистично ли е твърдението?

Изключително сензационното твърдение е явен сигнал, че е пропуснат нюанс, контекст или дори цялата истина.

2. От уважаван източник с добра репутация ли е твърдението?

Никоя медия не е свободна от пристрастия, но някои със сигурност са по-надеждни от други.

3. Кой е авторът на твърдението?

Кой е човекът, спонсорирал или написал статията/ правещ репортажа? Виждате ли възможни конфликти на интереси или предубеденост?

4. Какво казва първоначалния източник?

Какъв тип изследване е първоначалния източник на информацията и кога е публикувано? Проучването оценено и рецензирано ли е от други експерти в областта? Съвпада ли изобщо резюмето му с това, което се твърди в статията/ новината?

5. Какво казват съществуващите проучвания по въпроса?

Предупредителен знак, че ще прочетете или чуете нещо невярно, е и ако констатацията/ заглавието явно противоречат на всичко останало, публикувано по темата.

Изобилието от информация, което ни заобикаля, е чудесно! Можем, ако искаме, да сме максимално информирани по теми, които ни вълнуват и са важни за нас.

Вметваме обаче, че тук не включваме AI генерираната информация, тъй като тези инструменти не предоставят източниците, от които черпят информацията и тя не може да бъде проверена.

Но дори и след като елиминираме ChatGPT, имаме достъп до повече знания от всякога! И е много лесно да се загубим в тях, особено след като по почти всяка тема има поредица противоречиви публикации и репортажи.

Затова си струва да развием умение за медийна грамотност, за да определим кои новини, коя информация, която ще е полезна в работата и в личния ви живот, са надеждни и кои изискват допълнително проучване.