11 сигнала, че това не е твоето работно място

Всички работят мълчаливо и винаги са учтиви с теб. Притесняваш се, че им пречиш, ако говориш по телефон (дори и по работа) или пък кашляш, например. Опитваш се да завържеш приятелски разговор с някои от колегите, но техните отговори са лаконични, и е явно, че не искат да разговарят с теб.

Атмосферата е потискаща, а ти се чувстваш се нежелан.

Още през първия ти работен час си получил няколко въпроса на доста лични теми. Освен това всички обядват или пият кафе на групички. Веднага си разбрал, че оцеляването там е въпрос на сприятеляване с правилните хора, затова си избрал една от групите.

Вчера си чул, че вече си част от сложен сценарий (обикновено е драма с колежка, издънка в работата поради некадърност или си говорил зад гърба на колега на важна позиция), в който ти изпълняваш главната роля.

Разбира се, ти за пръв път чуваш това, което се твърди, че си казал и направил.

Наясно си как да си вършиш работата, но никога не знаеш кога ще получиш допълнителна задача, която ще ти отнеме няколко работни дни. Или по-лошо – няколко допълнителни задачи.

Това, разбира се, вече се е случвало, и ти не си успявал да свършиш навреме работата, за която са те назначили. Затова си си изработил превантивен подход: всеки ден се стараеш да си вършиш основната работа възможно най-бързо, за да си освободиш време, в случай че ти бъде дадена допълнителна задача.

Така не правиш нищо по няколко работни часа на ден, но това е по-добрия вариант от този да спъваш работата на фирмата, невършейки собствените си задължения, поради допълнителна натовареност.

Задачите ти са ясни, поставени са навреме и имат краен срок. Липсва обаче каквато и да било обратна връзка как се справяш с работата си.

Опитвал си се да разбереш мнението на твоя пряк ръководител, но оставаш с впечатление, че си просиш похвали. 

Твой въпрос: „Получи ли файла? Всичко наред ли е?“

Отговор: „Да, защо? Някакъв проблем ли има?“

Вече си почти сигурен, след като няма недоволни, че се справяш перфектно, но някак усещаш, че това не те удовлетворява.

Знаеш, че чичо Гошо – отговорника за снабдяването, си пие бирата с шефа на фирмата. Никой не го крие, най-малко чичо Гошо. Също така новата служебна кола я е получил сина на шефа, а не новия колега от Търговски отдел, който се налага да пътува извън офиса 3 седмици в месеца.

Иначе всичко друго е наред - и шефът ти е прекрасен, и колегите също.

Само че дълбоко в себе си знаеш: ти винаги ще си този, който трябва да работи без необходимите ресурси или признание. И не се чувстваш добре от това.

Имаш повече от един шеф - официално или неофициално. (Или пък шефът ти има сериозни проблеми и ти причинява всичко изброено по-долу съвсем сам.) Получаваш задачи от всички едновременно, като тези задачи понякога си противоречат.

Тъй като от разговорите с всеки поотделно разбираш какви са намеренията им, осъзнаваш и че най-вероятно ще влязат в конфликт по дадената тема, ако са наясно с мненията си. Не искаш да се набутваш между шамарите, затова изпълняваш всичко, наредено ти от всички.

Резултатът е, че ежедневно полагаш безсмислен труд, и даже вече си леко ядосан, че ти губят времето.

Във фирмата цари повсеместна тревожност: от това да не се закъснее за работа до това как ще премине срещата с шефа. Колегите ти дори свеждат поглед към пода, когато се разминават с него.

Налага се да даваш подробни обяснения за всяко твое действие, по време на които се чувстваш като 5-годишен. Прекият ти ръководител си гледа часовника намръщено, защото си си тръгнал едва 1 час след работното време. Ясно виждаш извода, изписан в погледа му: щом не стоиш до късно след работа, явно не искаш да работиш достатъчно за успеха на компанията.

Чувстваш се виновен, че имаш личен живот.

Чуваш със собствените си уши как мениджъра на компанията обижда твои колеги, обвинявайки ги за (обикновено неговия) неуспех. Или още по-лошо - става агресивен, когато не е доволен от нещо.

Същото отношение се предава надолу по веригата – ръководители обиждат подчинените си. Всяка минута някой обвинява някого за нещо, обявявайки го за некадърник.

Ти все още се промъкваш между капките, въпреки, че няма как да си сигурен какво се говори зад гърба ти. 

Още със събуждането ти се разваля настроението, защото знаеш, че отиваш точно ТАМ. Колкото и да се опитваш, не намираш начин да се мотивираш да отидеш с желание на работа.

Независимо от причината, ако ти самия не искаш да го правиш, не се мъчи.