„Тихо напускане“ – новият стар начин да правите минимума на работното си място

Терминът „тихо напускане“ се ползва, когато служител спира да полага усилия и да е инициативен и ангажиран в работата си. И въпреки че звучи като истинско напускане на работа, фразата просто описва бунта на служителите срещу постоянните очаквания към тях да дават всичко от себе си на работното си място – обикновено много повече от посоченото в длъжностната им характеристика.

COVID-19 пандемията не само наруши живота ни с неизбежните си ограничения и локдауни, но също така накара някои от нас да преосмислят кариерния си избор. Стигна се до масово напускане в някои сектори и до преориентиране на работещите в тях в различни други посоки – явление, известно и като Великото напускане.

В момента хората не само са склонни много по-лесно да се разделят с досегашните си сигурни позиции, но и да ограничат работното си натоварване. Терминът „тихо напускане“ описва точно това - извършване на само необходимия минимум на работното място и насочване на фокуса към личния живот.

Какво е „тихо напускане“?

При тихото напускане служителите ограничават задачите си само до тези, които са вписани в длъжностната им характеристика. Така се опитват да контролират работното си натоварване и да избегнат стреса и бърнаута. И правейки само минимума, необходим, за да свършат работата си, поставят ясни граници между работата и личния си живот, като не влагат повече време, усилия или ентусиазъм на работното си място от абсолютно необходимото.

Тихо напускащите продължават да изпълняват отговорностите си, но са по-малко склонни да работят до късно, да проявят инициатива или пък да участват в среща или обучение, които не са задължителни. Те просто се придържат към това, което е вписано в трудово-правните им документи и когато се приберат вкъщи, оставят работата зад гърба си и се фокусират изцяло върху личния си живот.

Защо служителите решават да „напуснат тихо“?

Тихото напускане може и да е нов термин, но тази практика не е нова. 

Служителите обикновено напускат тихо работата си, когато започнат да търсят ново работно място - независимо дали поради ниско заплащане, прекалено голямо натоварване, бърнаут или заради липса на възможности за кариерно и професионално израстване.

Пандемията постави тихото напускане в светлината на прожекторите

Много хора имаха време да обмислят кариерата си. И това, което установиха, не им хареса. Затова започнаха сами да търсят повече баланс между професионалния и личния живот (според проучването на LinkedIn Global Talent Trends 2022 report).

В момента използват активно и социалните мрежи, за да споделят своето недоволство. Това TikTok видео например казва, че работата не е живота ни и хората трябва да преразгледат начина, по който гледат на нея.

Проучване на Gallup от 2021 г. установява, че само 36% от участвалите в него са истински ангажирани с работата си. А някои просто продължават да стоят на старите си работни места и да получават сигурната си заплата, докато търсят нещо по-добро (източник: проучване на LinkedIn).

Работата от вкъщи също промени динамиката на работното място

Служителите и мениджърите вече комуникират по различен начин - чрез предварително уговорени онлайн срещи. Тези взаимодействия изглеждат по-формални от свободния разговор, който неизбежно се случва в офис – просто защото са планирани, а не импровизирани.

Ограниченият брой срещи също допринася за прекъсване на връзката между служителите и мениджмънта. Така редовната подкрепа и похвала, които карат служителите да се чувстват ценени и ги мотивират, започват да изчезват.

Така че, тихото напускане може да е знак, че служителят не е доволен от позицията си или пък е в бърнаут. Или че в момента търси нова работа другаде.

Какво всъщност стои зад тенденцията за тихо напускане?

На пръв поглед това отдръпване от живота на компанията може да не изглежда проблемно. В края на краищата, тихо напускащите продължават да вършат работата си.

Но реалността е, че повечето работни места не могат да бъдат напълно дефинирани в официална длъжностна характеристика или договор. Така че се налага работодателите да разчитат на служителите да са активни и инициативни, за да отговорят на допълнителните изисквания, ако е необходимо. Ако това се случва в една здрава организация, това обикновено води до по-голямо благополучие и възможности за кариерно развитие за работещите в нея.

Тенденцията за тихо напускане в момента предполага, че служителите смятат, че работодателите изискват допълнителни усилия, без да инвестират достатъчно в тях в замяна.

Сигнали за „тихо напускане“

Признаците за тихо напускане могат да приемат различни форми в зависимост от причините на служителя да иска да се оттегли от работата си. Ако той е наистина нещастен, знаците са много по-забележими, отколкото, ако просто иска по-добър баланс между работата и личния си живот.

Ето някои от по-съществените сигнали за тихо напускане:

„Тихо уволнение“

Реакцията на работодателите към явлението е смесена.

Някои са толерантни, отчасти защото ограниченият пазар на труда през последните години затруднява намирането на добри професионалисти. Други обаче отговарят на тихо напусналите с тихо или шумно уволнение.

Всъщност терминът „тихо уволнение“ също започва да се налага като модна фраза. Обикновено означава умишлено правене от страна на работодателя на работата и средата толкова неприятна, че конкретен служител да се почувства принуден сам да напусне.

Точно като тихото напускане, тихото уволнение е нещо, което също се случва от години - обикновено, когато работодателя смята, че има вероятност служителя да оспори освобождаването си в съда.

Ето още няколко примера за това как работодател може да уволни тихо служител: