Защо служителите не казват какво мислят на работното място?

Участниците в проучването – мениджъри и служители – описват какво се случва, когато се обърнат към шефа си с добра идея или изпълним план за подобряване на на работата си.

В повечето случаи той се съгласява, че предложението им вероятно ще проработи и е изпълнимо. След това обаче им казва да продължат да работят „по стария начин“ - засега.

41% от анкетираните казват, че висшия мениджмънт не цени иновациите, а 67% - че техните мениджъри са привърженици на максимата „винаги така сме го правили“.

Защо това е проблем?

Ако служителите смятат, че никой не иска да чуе техните идеи, те няма да си направят труда да ги предложат. Ще продължат да работят усърдно и ще имат добри идеи, но не и за конкретния бизнес, който не иска дори да ги изслуша.

Може би дори ще стартират страничен проект, ще придобият ценни умения в свободното си време и докато фирмата работи „както е работила в последните 20-25 години“, те вече ще са намерили по-добра възможност за кариерно развитие.

Една от основните причини служителите да не казват какво мислят на работното място, е че никой не ги пита за мнението им. Цели 49% от анкетираните служители заявяват, че никой не очаква и не търси идеите им.

Мениджърите признават, че иновациите и постоянното подобрение в работата на организацията са жизненоважни за успеха ѝ, но въпреки това не питат работещите какво мислят.

Защо това е проблем?

Работодателите смятат, че ако изпратят веднъж годишно имейл до всички и кажат, че „вратата им е отворена за идеи от служителите“ или поставят кутия за предложения на видно място, или дори обявят награда за най-добра идея, са направили всичко възможно да получат полезни идеи.

Но за повечето служители това не е достатъчно да почувстват, че мнението им наистина е важно и се цени. Ако работодателят наистина иска да чуе какво мислят работещите, то той следва да ги пита регулярно за мнението им по всички въпроси, свързани с бизнеса.

40% от анкетираните казват, че не се чувстват уверени да споделят своите идеи. Това не е изненадващо, като се има предвид колко често им се казва „да не се набиват на очи“ и просто да си вършат работата.

Много по-лесно е безопасно да се мълчи. Така служителят няма да бъде забелязан и, съответно, не увеличава бъдещия риск от това да бъде набеден за нещо.

Защо това е проблем?

Причините, поради които служителите губят увереност в себе си и мнението си, варират от токсичен мениджър до несигурност за работното си място.

И ако мениджмънтът няма воля да разреши проблемите, водещи до тази пасивност, то компаниите рискуват да замръзнат на едно място, докато конкурентите им се развиват с бързи темпове.

В много случаи служителите просто не преценяват добре как да говорят с мениджмънта по начин, който може да бъде наистина чут.

Например:

Започваш нова работа на по-висока, мениджърска позиция. Пълен си с идеи за подобрения на процеса, за който ще отговаряш. Но прекаления ти ентусиазъм и желание всичко да се случи веднага, се приема от новите ти колеги като агресивност, самонадеяност и критичност. От тук до момента, в който прекият ти ръководител ти каже, че не си се справил, пътят е кратък.

Защо това е проблем?

Дори и компанията да наеме опитни мениджъри, има вероятност те да не са добре обучени да решават сложни проблеми или да насърчават иновациите и решаването на проблеми в екипите си.

Тези умения не са интуитивни за повечето хора и те следва да ги развиват целенасочено.

Ако фирмите искат работещите за тях активно да идентифицират и сами да решават проблеми, трябва да отделят време и средства за обучението им, за да придобият умения да виждат всяка работна ситуация от гледната точка на бизнеса.

Един от най-значимите проблеми, дори в някои от най-ефективните организации, е че хората са убедени, че идеите им ще бъдат игнорирани.

50% от анкетираните служители смятат, че ако споделят идея, тя няма да бъде взета на сериозно. И основната причина, поради която казват, че ще запазят мислите си за себе си (56%), е опасението, че няма да получат признание за усилията си.

Много от мениджърите, участвали в проучването, споделят следното:

Служителите споделят за потенциална проблемна ситуация на работното си място веднъж или два пъти. И ако прекият им ръководител не им обърне внимание, неизменно се стига до разрастване на проблема. След това някой пита същите служители: „Защо никой не каза нищо?“ На което служителите обикновено отговарят: „Да, знаем за проблема. Казвали сме неколкократно на прекия си ръководител, но той не направи нищо.“

Защо това е проблем?

В човешката природа е да спрем да се опитваме да правим нещо, което не работи, и да пренасочим енергията си там, където вярваме, че ще е по-смислено в момента.

Работодателите могат и да търсят активно мнението на работещите и дори да предприемат действия след това, но ако няма обратна връзка, служителите ще приемат, че нищо не се случва. А никой няма да иска да полага усилия, ако вярва, че те няма да бъдат признати и оценени.

Това е и една от основните причини служителите да се демотивират, и в резултат, да не казват какво мислят на работното място.