„Синдром на самозванеца“ и как да го преодолееш

1  КОМЕНТАР/И

Припомни си най-големите си работни постижения. Горд ли си с тях или смяташ, че не си направил нищо особено? Повишаването ти на желаната от теб позиция носи ли ти радост или е придружено от смразяващото чувство, че съвсем скоро всички ще разберат, че просто си имал късмет и не заслужаваш полученото признание? Ако изпитваш силна несигурност в себе си и възможностите си, ще се изненадаш да научиш, че това състояние е често срещано и се нарича синдром на самозванеца (impostor syndrome). Той обикновено се появява при способните и талантливи професионалисти.

Виж какво представлява синдрома на самозванеца, кои са симптомите му и какви стратегии да използваш за преодоляването му.

More...

Синдром на самозванеца

синдром на самозванеца - дефиниция

Какво представлява синдрома?

Синдром на самозванеца е термин, описващ усещането, че не заслужаваш успеха, който си постигнал. В резултат на това обсебващо те чувство се самоубеждаваш, че не си толкова интелигентен, креативен и талантлив, колкото изглежда отстрани.

За синдрома е характерно съмнението, че постиженията ти се дължат единствено на късмет или че просто си бил на „точното място в точното време“. Парализиращият страх, че един ден ще бъдеш разкрит като измамник и самозванец, също е част от симптомите.

Поява на синдрома

Синдромът на самозванеца често се появява в моменти на професионален успех, като например:

  • при започване на желана, нова работа
  • при получаване на признание или награда 
  • при повишение на по-висока позиция
  • при стартиране на собствен бизнес

Отражение върху работното представяне

Неприятните мисли и чувства, характерни за синдрома, могат да те принудят да работиш още по-усилено, за да не бъдеш „разкрит“. Тези твои усилия на свой ред водят до още по-голям успех и признание, в резултат на които се чувстваш като още по-голям измамник.

Често се среща и обратното – пренебрегване на работата ти и преразглеждане на кариерните ти цели. Така с течение на времето ставаш все по-малко амбициозен, което пък ти пречи да осъществиш истинския си потенциал.

Синдром на самозванеца и пол

Смята се, че синдромът засяга предимно жените - особено работещите в доминирана от мъже работна среда. Затова и в своята книга The Impostor Phenomenon откривателите му Pauline Rose Clance и Suzanne Imes се фокусират върху разпространението на синдрома сред жени с високи професионални постижения.

По-нови изследвания сочат, че при определени обстоятелства мъжете, страдащи от синдром на самозванеца, изпитват доста по-голямо безпокойство от жените и влошават значително повече работното си представяне.

Страдаш ли от синдрома?

синдром на самозванеца - симптоми

Синдромът на самозванеца се разпознава трудно от самите страдащи от него. Затова е важно да можеш да го диагностицираш правилно.

Ето кои са по-важните му симптоми:

Усещане за неадекватност и съмнение в собствените способности

Синдромът на самозванеца се изразява в крайна липса на увереност в себе си. Когато постигнеш професионален успех, започваш да изпитваш натрапчивото усещане, че не си достоен или не го заслужаваш.

Повечето хора страдат от липса на самочувствие в някакъв момент от живота си, но при този синдром това усещане е постоянно и доста по-интензивно.

Перфекционизъм

Обикновено страдащи от синдрома на самозванеца, са перфекционисти. Те си поставят неразумно високи цели и след това изпитват срам или разочарование, когато не успеят да ги постигнат.

Но дори и да ги постигнат, те обикновено не са доволни от постиженията си и се съсредоточават предимно върху своите грешки и неуспехите си.

Страх от „разкриване на истината“

Синдромът на самозванеца се характеризира с постоянен страх от „разкриване на истината“.

Страдащите от него са обзети от страх не само че не са достатъчно добри в това, което правят, но и че техни колеги, ръководители и уважавани от тях професионалисти със сигурност ще разберат това.

Този страх може да ги доведе до нелогични крайности.

Те често работят до краен предел, за да предотвратят това „разкриване", като същевременно отказват да приемат, че усилията им са били достатъчно добри. Това създава порочен цикъл от полагане на усилия, неудовлетворение и страх, което допълнително вреди на тяхната самооценка.

Отказ да се признае постигнатия успех

Хората, страдащи от синдрома на самозванеца омаловажават своите постижения и често се самоубеждават, че не са постигнали нищо особено.

Това е и един от основните симптоми на синдрома - да си казваш, че това, което си направил, е било „лесно“, дори и да си отделил много време и усилия за постигането му. А когато друг професионалист каже, че всъщност задачата ти е била трудна за изпълнение, да отхвърлиш това признание, твърдейки, че просто си имал късмет.

Може също така да вярваш, че ако трябва да започнеш отначало, няма да имаш същия късмет, талант или умения да възпроизведеш текущия си успех.

Забележка

Само защото се съмняваш в способностите си, не означава, че страдаш от синдром на самозванеца.


Понякога това твое усещане може да е вярно, особено ако не притежаваш необходимите знания и професионални умения за справяне с работата!


В тези случаи е важно да си честен със себе си и да можеш да прецениш правилно възможностите си и ситуацията.

Как да преодолееш синдрома на самозванеца?

техники за справяне с проблема

1. Разпознай негативните мисли и чувства, свързани със синдрома

Първата стъпка за преодоляване на синдрома е да разпознаеш и признаеш негативните мисли и чувства, които изпитваш, както и да разбереш защо ги изпитваш.

Винаги, когато се съмняваш в способностите си, се опитай да намериш обяснение защо се чувстваш по този начин.

Ако се налага, запиши ситуацията в детайли и бъди максимално конкретен. В повечето случаи, когато напишеш това, което те тревожи, сам ще установиш, че е било напразно.

Например: „Направих презентация пред Борда на директорите и въпреки че всички казаха, че съм се справила много добре, мисля, че не бяха особено впечатлени.“  След това си припомни как наистина са реагирали членовете на Борда на директорите. Много е вероятно да установиш, че страховете ти са били безпочвени.

2. Превърни негативните си мисли в позитивни

След това използвай т.нар. когнитивно реструктуриране, за да неутрализираш негативните си мисли с позитивни, утвърждаващи изявления.

Техниката се състои в идентифициране и поставяне под въпрос на абсолютно всички твои негативни мисли и заместването им с по-подходящи. Тя включва анализ на травматичната ситуация, на твоите емоции и на поведението ти.

Припомни си в детайли и всички твои ефективни действия, довели до успеха ти.

Можеш и да визуализираш себе си как казваш на всички, че си ги заблудил да повярват, че си компетентен професионалист. След това си представи как те реагират на това твое хипотетично изявление. Почти сигурно е, че ще ги „видиш“ да казват, че са те повишили или са ти дали награда, защото го заслужаваш. Даже може и да са леко раздразнени, че се съмняваш в тяхната правилна преценка.

3. Говори с други хора

Говори с хора, на които имаш доверие. Ще се изненадаш на колко много от твоите приятели и колеги им се е случвало да се чувстват точно като теб.

Позволи им да ти кажат, че страховете ти са неоснователни, и че наистина те смятат за успешен професионалист. Така ще ти помогнат да оцениш реално ситуацията, в която се намираш, и да противодействаш ефективно на негативните си мисли.

4. Бъди напълно наясно със силните и слабите си страни

Само когато си напълно наясно с твоите силни и слаби страни, ще увеличиш увереността си във възможностите си.

Направи си персонален SWOT анализ, използвайки матрицата от тази статия, за да откриеш в какво си най-добър, и помисли как можеш да сведеш до минимум своите слабости.

След като наистина разбереш кои са твоите силни и слаби страни, няма да ти се налага да прекарваш толкова много време в притеснения, че не си квалифициран за определени задачи, проекти или позиции.

5. Преодолей перфекционизма си

Поставяй си предизвикателни, но реалистични и постижими кариерни цели. Така ще намалиш вероятността от неуспех и допускане на грешки.

Отделно, вместо да гледаш на грешките си като на нещо, от което трябва да се срамуваш, третирай ги като част от процеса ти на учене. Това, че си допуснал грешка, не те прави некомпетентен. И най-добрите търговци губят някои от сделките. И най-добрите футболни отбори неизбежно губят някои мачове. Загубата е просто част от играта.

6. Признай успеха си

Хората, страдащи от синдрома на самозванеца, трудно приемат комплименти.

Когато нещата вървят добре, те приписват своя успех на външни фактори - например помощ от други хора или късмет. Но когато нещата се объркат, те обвиняват единствено себе си.

Ако вярваш, че животът ти се определя единствено от твоите собствени действия, избори и решения, поеми отговорност не само за недостатъците и грешките си, но и за твоите постижения и успехи.

Когато постигнеш дадена цел или завършиш важен проект, признай пред себе си, че именно твоите умения и талант са направили всичко това възможно.

Припомняй си периодично и всички похвали и позитивни мнения за теб.

За финал

Синдромът на самозванеца е самосбъдващ се модел на мислене, в който смяташ себе си за измамник, незаслужаващ собствения си успех. Съмняваш се в интелигентността  и таланта си, и смяташ, че всеки, който вярва в теб, е или „просто учтив“ или заблуден.

За да преодолееш синдрома на самозванеца, следва да престанеш да мислиш, че външните, временни фактори са отговорни за твоя успех. Трябва да спреш и да обвиняваш твоите недостатъци за грешките или неуспехите си.

Говори с другите за това как се чувстваш. Преодолей перфекционизма си, като си поставиш реалистични цели и приеми, че грешките и провалите са част от живота.

И накрая, поеми отговорност за успехите си. Приемай комплиментите и черпи сили от тях.

Успех!


Прочети още


  • Никъде НЕ видях дефиниция на понятието САМОЗВАНЕЦ.

  • {"email":"Email address invalid","url":"Website address invalid","required":"Required field missing"}
    __CONFIG_colors_palette__{"active_palette":0,"config":{"colors":{"0328f":{"name":"Main Accent","parent":-1},"7f7c0":{"name":"Accent Darker","parent":"0328f","lock":{"saturation":1,"lightness":1}}},"gradients":[]},"palettes":[{"name":"Default","value":{"colors":{"0328f":{"val":"var(--tcb-skin-color-0)"},"7f7c0":{"val":"rgb(4, 20, 37)","hsl_parent_dependency":{"h":210,"l":0.08,"s":0.81}}},"gradients":[]},"original":{"colors":{"0328f":{"val":"rgb(19, 114, 211)","hsl":{"h":210,"s":0.83,"l":0.45,"a":1}},"7f7c0":{"val":"rgb(4, 21, 39)","hsl_parent_dependency":{"h":210,"s":0.81,"l":0.08,"a":1}}},"gradients":[]}}]}__CONFIG_colors_palette__
    ПРЕДИШНА СТАТИЯ
    __CONFIG_colors_palette__{"active_palette":0,"config":{"colors":{"0328f":{"name":"Main Accent","parent":-1},"7f7c0":{"name":"Accent Darker","parent":"0328f","lock":{"saturation":1,"lightness":1}}},"gradients":[]},"palettes":[{"name":"Default","value":{"colors":{"0328f":{"val":"var(--tcb-skin-color-0)"},"7f7c0":{"val":"rgb(4, 20, 37)","hsl_parent_dependency":{"h":210,"l":0.08,"s":0.81}}},"gradients":[]},"original":{"colors":{"0328f":{"val":"rgb(19, 114, 211)","hsl":{"h":210,"s":0.83,"l":0.45,"a":1}},"7f7c0":{"val":"rgb(4, 21, 39)","hsl_parent_dependency":{"h":210,"s":0.81,"l":0.08,"a":1}}},"gradients":[]}}]}__CONFIG_colors_palette__
    СЛЕДВАЩА СТАТИЯ

    Абонирай се за електронния ни бюлетин!

    >