Припомнете си най-големите си работни постижения. Горди ли сте с тях или смятате, че не сте направили нищо особено? Повишението на желаната позиция носи ли ви радост или е придружено от смразяващото чувство, че съвсем скоро всички ще разберат, че просто сте имали късмет? Ако изпитвате силна несигурност в себе си и възможностите си, ще се изненадате да научите, че това състояние е често срещано и се нарича синдром на самозванеца (impostor syndrome).
И той обикновено се появява при способните и талантливи професионалисти.
Вижте какво представлява, кои са симптомите му и какви стратегии да използвате за преодоляването му.
Накратко:
Синдромът на самозванеца се проявява, когато трудно приемате собствените си професионални успехи и се съмнявате, че ги заслужавате.
Може да приписвате постиженията си на късмета, да се страхувате, че околните ще разберат, че не сте достатъчно компетентни, или да се стремите към недостижимо съвършенство.
- Основни симптоми: съмнение в собствените способности, перфекционизъм, страх от разкриване и омаловажаване на успехите.
- Възможни последствия: прекомерно натоварване, неудовлетворение от постигнатото и отказ от нови професионални възможности.
- Как да се справите: разпознавайте негативните мисли, оценявайте реалистично уменията си, търсете обратна връзка и се научете да приемате постиженията си.
Бърз достъп до съдържанието на статията
Синдром на самозванеца
Какво представлява синдрома?
Синдром на самозванеца е термин, описващ усещането, че не заслужавате успеха, който сте постигнали. В резултат на това обсебващо чувство се самоубеждавате, че не сте толкова интелигентни, креативни и талантливи, колкото всъщност сте.
За синдрома е характерно съмнението, че постиженията ви се дължат единствено на късмет. Или че просто сте били на „точното място в точното време“. Парализиращият страх, че един ден ще бъдете "разкрити" като измамници, също е част от симптомите.
Поява на синдрома
Синдромът на самозванеца често се появява в моменти на професионален успех, като например:
- при започване на желана нова работа
- при получаване на признание или награда
- при повишение на по-висока позиция
- при стартиране на собствен бизнес
Отражение върху работното представяне
Неприятните мисли и чувства, характерни за синдрома, могат да ви принудят да работите още по-усилено, за да не бъдете „разкрити“.
Тези усилия на свой ред обикновено водят до още по-голям успех и признание, в резултат на които се чувствате като още по-големи измамници.
Често се среща и обратното – пренебрегване на работата и преразглеждане на кариерните цели. Така с течение на времето ставате все по-малко амбициозни. Което пък ви пречи да осъществите истинския си потенциал.
Синдром на самозванеца и пол
Смята се, че синдромът засяга предимно жените - особено работещите в доминирана от мъже работна среда. По-нови изследвания сочат, че при определени обстоятелства мъжете, страдащи от синдром на самозванеца, изпитват доста по-голямо безпокойство от жените и влошават значително повече работното си представяне.
Страдате ли от синдрома?
Синдромът на самозванеца се разпознава трудно от самите страдащи от него. Затова е важно да можете да го диагностицирате правилно.
Ето кои са по-важните му симптоми:
Усещане за неадекватност и съмнение в собствените способности
Синдромът на самозванеца се изразява в крайна липса на увереност в себе си.
Когато постигнете професионален успех, започвате да изпитвате натрапчивото усещане, че не сте достойни или не го заслужавате.
Повечето хора страдат от липса на самочувствие в някакъв момент от живота си, но при този синдром това усещане е постоянно и доста по-интензивно.
Перфекционизъм
Обикновено страдащите от синдрома на самозванеца са перфекционисти. Те си поставят неразумно високи цели и след това изпитват срам или разочарование, когато не успеят да ги постигнат.
Но дори и да ги постигнат, не са доволни от постиженията си и се съсредоточават предимно върху своите грешки и неуспехите си.
Страх от „разкриване на истината“
Синдромът на самозванеца се характеризира с постоянен страх от „разкриване на истината“.
Страдащите от него са убедени, че не са достатъчно добри в това, което правят. И че техни колеги, ръководители и уважавани от тях професионалисти със сигурност ще разберат това.
Този страх може да ги доведе до нелогични крайности.
Те често работят до краен предел, за да предотвратят това „разкриване", като същевременно отказват да приемат, че усилията им са били достатъчно добри.
Това създава порочен цикъл от полагане на усилия, неудовлетворение и страх, което допълнително вреди на тяхната самооценка.
Отказ да се признае постигнатия успех
Хората, страдащи от синдрома на самозванеца омаловажават своите постижения и често се самоубеждават, че не са постигнали нищо особено.
Това е и един от основните симптоми на синдрома - да си казвате, че това, което сте направили, е било „лесно“, дори и да сте отделили много време и усилия за постигането му. А когато друг професионалист каже, че всъщност задачата ви е била трудна за изпълнение, да отхвърлите това признание, твърдейки, че просто сте имали късмет.
Може също така да вярвате, че ако трябва да започнете отначало, няма да имате същия късмет, талант или умения да възпроизведете текущия си успех.
Само защото се съмнявате в способностите си, не означава, че страдате от синдром на самозванеца.
Понякога това ваше усещане може да е вярно, особено ако не притежавате необходимите знания и професионални умения за справяне с работата!
В тези случаи е важно да сте честни със себе си и да можете да прецените правилно възможностите си и ситуацията.
Синдром на самозванеца или просто съмнение в себе си?
Всеки професионалист може да изпитва несигурност, да се притеснява от предстояща задача или да се съмнява дали е постигнал достатъчно добри резултати. Това не означава непременно, че страда от синдрома на самозванеца.
Основната разлика е в интензивността, продължителността и начина, по който интерпретирате собствените си постижения и грешки.
|
Симптом
|
Кога е част от синдрома на самозванеца?
|
Кога е обичайно усещане?
|
|---|---|---|
|
Съмнение в собствените способности
|
Постоянно се съмнявате в компетентността си, дори когато имате доказателства за доброто си представяне.
|
Изпитвате несигурност в конкретна ситуация, но можете да оцените реалистично знанията и уменията си.
|
|
Перфекционизъм
|
Поставяте си прекомерно високи изисквания и смятате, че всяка грешка доказва некомпетентността ви.
|
Стремите се към високо качество, но приемате, че грешките са част от работата и обучението.
|
|
Страх от разкриване
|
Очаквате, че колегите или ръководителят ви ще разберат, че не заслужавате позицията си, въпреки доказателствата за компетентността ви.
|
Притеснявате се дали ще се справите с нова отговорност, но не приемате автоматично, че не заслужавате работата си.
|
|
Омаловажаване на успехите
|
Приписвате постиженията си на късмета или помощта на другите и не признавате собствения си принос.
|
Признавате ролята на екипа и обстоятелствата, без да отричате собствените си усилия и умения.
|
|
Реакция при грешка
|
Приемате неуспеха като потвърждение, че не сте достатъчно добри, и пренебрегвате предишните си успехи.
|
Анализирате причините за грешката и използвате наученото, за да подобрите представянето си.
|
|
Реакция при положителна обратна връзка
|
Отхвърляте похвалите и предполагате, че другите надценяват способностите ви или просто са учтиви.
|
Може да се чувствате неловко от комплимент, но сте способни да приемете обратната връзка и да обмислите какво показва тя.
|
Как да разчетете разликите?
Нито едно от тези усещания само по себе си не е достатъчно, за да определите дали страдате от синдрома на самозванеца.
По-важно е дали съмнението се повтаря, доколко силно влияе на самооценката ви и дали ви пречи да признавате постиженията си и да се възползвате от нови професионални възможности.
Ако несигурността ви е свързана с конкретна задача, може да ви помогнат допълнително обучение, повече практика или обратна връзка.
Ако обаче системно омаловажавате успехите си и се страхувате, че не заслужавате мястото си, независимо от доказателствата за компетентността ви, си струва да обърнете по-сериозно внимание на този модел на мислене.
Как да преодолеете синдрома на самозванеца?
1. Разпознайте негативните мисли и чувства, свързани със синдрома
Първата стъпка за преодоляване на синдрома е да разпознаете и признаете негативните мисли и чувства, които изпитвате. Както и да разберете защо ги изпитвате.
Винаги, когато се съмнявате в способностите си, се опитайте да намерите обяснение защо се чувствате по този начин.
Ако се налага, запишете ситуацията в детайли и бъдете максимално конкретни. В повечето случаи, когато напишете това, което ви тревожи, сами ще установите, че е било напразно.
Например: „Направих презентация пред Борда на директорите и въпреки че всички казаха, че съм се справила много добре, мисля, че не бяха особено впечатлени.“ След това си припомнете как наистина са реагирали членовете на Борда на директорите. Много е вероятно да установите, че страховете ви са били безпочвени.
2. Превърнете негативните си мисли в позитивни
След това използвайте т.нар. когнитивно реструктуриране, за да неутрализирате негативните си мисли с позитивни, утвърждаващи изявления.
Техниката се състои в идентифициране и поставяне под въпрос на абсолютно всички ваши негативни мисли и заместването им с по-подходящи. Тя включва анализ на травматичната ситуация, на вашите емоции и на поведението ви.
Припомнете си в детайли и всички ваши ефективни действия, довели до успеха ви.
Можете и да визуализирате себе си как казвате на всички, че сте ги заблудили да повярват, че сте компетентни професионалисти. След това си представете как те реагират на това хипотетично изявление. Почти сигурно е, че ще ги „видите“ да казват, че са ви повишили или са ви дали награда, защото го заслужавате. Даже може и да са леко раздразнени, че се съмнявате в тяхната правилна преценка.
3. Говорете с други хора
Говорете с хора, на които имате доверие. Ще се изненадате колко много от вашите приятели и колеги са се чувствали точно като вас.
Позволете им да ви кажат, че страховете ви са неоснователни, и че наистина ви смятат за успешни професионалисти. Така ще ви помогнат да оцените реално ситуацията, в която се намирате. И да противодействате ефективно на негативните си мисли.
4. Бъдете напълно наясно със силните и слабите си страни
Само когато сте напълно наясно с вашите силни и слаби страни, ще увеличите увереността си във възможностите си.
Направете си персонален SWOT анализ, за да откриете в какво сте най-добри. И помислете как можете да сведете до минимум своите слабости.
След като разберете кои са вашите силни и слаби страни, няма да ви се налага да прекарвате толкова много време в притеснения, че не сте достатъчно квалифицирани.
5. Преодолейте перфекционизма си
Поставяйте си предизвикателни, но реалистични и постижими кариерни цели. Така ще намалите вероятността от неуспех и допускане на грешки.
Отделно, вместо да гледате на грешките си като на нещо, от което трябва да се срамувате, третирайте ги като част от процеса на учене.
Това, че сте допуснали грешка, не ви прави некомпетентни. И най-добрите търговци губят понякога сделка. И най-добрите футболни отбори неизбежно губят някои мачове. Загубата е просто част от играта.
6. Признайте успеха си
Хората, страдащи от синдрома на самозванеца, трудно приемат комплименти.
Когато нещата вървят добре, те приписват своя успех на външни фактори - помощ от други хора или късмет. Но когато нещата се объркат, те обвиняват единствено себе си.
Ако вярвате, че животът ви се определя единствено от вашите собствени действия, избори и решения, поемете отговорност не само за грешките си, но и за вашите постижения и успехи.
Когато постигнете дадена цел или завършите важен проект, признайте пред себе си, че именно вашите умения и талант са направили всичко това възможно.
Припомняйте си периодично и всички похвали и позитивни мнения за вас.
Приемете успехите си и се доверете на способностите си
Синдромът на самозванеца е самосбъдващ се модел на мислене, в който смятате себе си за измамници, незаслужаващи собствения си успех.
Съмнявате се в интелигентността и таланта си, и смятате, че всеки, който вярва във вас, е или „просто учтив“ или заблуден.
За да преодолеете синдрома на самозванеца, следва да престанете да мислите, че външните, временни фактори са отговорни за вашия успех. Трябва да спрете и да обвинявате недостатъците си за грешките или неуспехите си.
Говорете с другите за това как се чувствате. Преодолейте перфекционизма си, като си поставяте реалистични цели. И приемете, че грешките и провалите са част от живота.
И накрая - поемете отговорност за успехите си. Приемайте комплиментите и черпете сили от тях.
Често задавани въпроси (FAQ)
Може ли синдромът на самозванеца да се преодолее напълно?
Няма универсален отговор.
При някои хора тези усещания намаляват, когато натрупат опит, изградят по-реалистична самооценка и се научат да приемат успехите си. При други могат да се появяват отново при нови професионални предизвикателства.
Целта не е никога повече да не изпитвате съмнение, а да не позволявате то автоматично да определя оценката ви за собствените ви способности и решенията ви.
Кои хора са най-засегнати от синдрома на самозванеца?
Тези усещания могат да се появят при хора с различен професионален опит и на различни етапи от кариерата им.
Често се проявяват при започване на нова работа, повишение, получаване на признание или поемане на по-големи отговорности. Синдромът не е ограничен до конкретна професия, пол или ниво в организацията.
Може ли синдромът на самозванеца да попречи на кариерното ми развитие?
Да. Когато постоянно се съмнявате в способностите си, може да избягвате предизвикателни задачи, да отказвате повишение или да не кандидатствате за позиции, за които сте подходящи. В други случаи се опитвате да компенсирате несигурността с прекомерна работа и недостижими изисквания към себе си.
Така съмнението може да ограничи професионалното ви развитие и удовлетворението от работата.
Кога е добре да потърся професионална помощ?
Ако съмнението във вас и способностите ви е продължително, причинява значително напрежение или се отразява на работата, отношенията и ежедневието ви, разговорът с психолог или психотерапевт може да бъде полезен.
Специалистът може да ви помогне да разпознаете повтарящите се модели на мислене и да развиете по-реалистичен начин за оценка на собствените си способности и постижения.
