Работохолизъм: Причини, симптоми и начини за справяне

Работната зависимост, известна още и като работохолизъм, е неконтролируемата нужда да се работи непрекъснато. Пристрастяването ни към работата може да произтича от основните ни психологически нужди и има отрицателно въздействие върху здравето, взаимоотношенията и, по ирония на съдбата, и върху работата ни.

Изпитваш вина, защото си си взел 2 почивни дни около Коледните празници. Затова и си свършил няколко работни задачи между другото - за да си сигурен, че няма да пропуснеш крайния срок, а и за да улесниш работното си ежедневие впоследствие.

Защо не можеш да спреш да работиш, дори и когато нямаш основателна причина за това и никой не те задължава?

Ако ситуацията не налага да работиш в почивните си дни, е възможно това твое желание да се дължи на страхотната ти работна етика. Възможно е и да обичаш истински работата си и тя да ти доставя удоволствие. Вероятно е обаче и вече да си зависим и твоята работа да е избраният от теб наркотик.

Възможно ли е да се пристрастиш към работата си?

Да, пристрастеността към работата е реално състояние.

Психологът Wayne E. Oates за пръв път въвежда термина „работохолизъм“ през 1971 г. Според него, работохолиците чувстват неконтролируема нужда да работят непрекъснато.

Подобно на алкохолизма и други зависимости, пристрастяването към работата уврежда здравето, междуличностните отношения и способността на хората да функционират ефективно в обществото. Въпреки това, това поведение се толерира и насърчава.

Да бъдеш „работохолик“ често е синоним на отдаденост, амбиция и инициатива. Мениджърите постоянно призовават служителите да продължават да дават всичко от себе си на работното си място – и в работно, и в извънработно време. Повишения получават тези, които поемат „допълнителни отговорности“. А ако служител откаже дадена задача, защото не е част от работата му, то той обикновено рискува да бъде възприет като „човек, с който се работи трудно“ и в крайна сметка да остане без работа.

Съвременните изследователи правят важно разграничение между „пристрастяване към работата“ и „ангажираността на работното място“. Според тях разликата се свежда до мотивацията.

Ангажираните служители работят, защото намират това за приятно и наистина се наслаждават на процеса, докато работохолиците работят, защото изпитват вътрешна принуда да го правят.

Как да различим работохолика от просто ентусиазирания служител? Ключът е да се определи какво задвижва поведението им.

Кои са причините, водещи до работохолизъм?

Има много причини, поради които някой човек се пристрастява към работата си. А първата и най-основна е, че работохолизма задоволява определена психологическа потребност.

Подобно на злоупотребата с алкохол или наркотични вещества, работата може да е начин за бягство от реалността. Вместо да се сблъска и да се справя с неприятни чувства и ситуации в личния си живот, човек се потапя в работата си и така се откъсва от това, което го тревожи.

Работната зависимост може да се дължи и на т.нар. свръхкомпенсация. Ако човек се чувства по-малко компетентен в дадена област от живота си - семейство, социален живот, и т.н. – то той може да започне да отделя прекалено много време и енергия за работата си. Така започва да изпитва това чувство на компетентност и утвърждаване, от което се нуждае в другата сфера от живота си.

Чрез своя работохолизъм човек може също да пресъздава и преживява отново и отново свои стари модели на мислене и поведение. Те може да са свързани с опит за получаване на одобрение или с механизъм за справяне с психична травма, например.

Симптоми на работохолизма

Пристрастеният към работата си човек може да проявява класически признаци на работохолизъм, като:

Тези симптоми обаче могат да се проявят по различен начин при различните хора. Психотерапевтът Bryan Robinson идентифицира 4 вида работохолици:

Важно е да се има предвид, че няма ясни параметри, когато става въпрос за идентифициране на пристрастеност към работа. Има обаче няколко потенциални индикатора за наличие на работохолизъм. Ето кои са те:

Ако е наличен само един или два от тези индикатори, или когато се проявяват изключително рядко, то тогава следва да не вадим директно извод, че някой е пристрастен към работата си.

Но ако повечето от тези твърдения са валидни за някого за продължителен период от време, могат да демонстрират наличие на по-сериозен проблем.

Как да преодолееш твоя работохолизъм?

Работохолизмът е зависимост и няма едно просто решение на проблема. Това обаче не означава, че положението е безнадеждно. Просто трябва да си реалист и да осъзнаваш, че ти предстои дълъг път.

Първата стъпка, както при всяка зависимост, е да осъзнаеш и признаеш пред себе си, че имаш проблем. 

Освен нея, някои промени в начина ти на живот също могат неимоверно да подобрят шанса ти да се пребориш с пристрастяването към работата. Те могат да са много простички, като например намиране на хоби, или пък съществени, като коренна кариерна промяна.

И ако се чудиш откъде да започнеш, ето няколко неща, които можеш да опиташ:

Отдели се от работата си за няколко дни

Отделянето на време за почивка ще ти даде възможност да видиш нещата в перспектива и да решиш какво искаш - както в личен, така и в професионален план. Какво мислиш за работата си? Какви са страховете и тревогите ти, когато не работиш, и откъде идват те?

Отговорите на тези въпроси обикновено не са прости, но е важно да разбереш защо сам си причиняваш прекалено голямо работно натоварване. Само след като стигнеш до причините, ще можеш да си изработиш план за преодоляване на твоя работохолизъм. Опитай се да си създадеш  нови навици и поведения в определени ситуации, идентифицирай стресорите, които отключват непреодолимото желание да работиш, и промени очакванията си за професионален успех.

Имаш нужда от подкрепа при предстояща кариерна промяна? Довери ни се.

forjobhunters.com ще ти помогне да преминеш безболезнено през този труден период: