Трудно ли е да намериш работа в България? - For Job Hunters

Трудно ли е да намериш работа в България?

работа в България

Говорим много за това как да търсим работа по правилен начин, как да се държим на интервю за работа или как да открием работата-мечта. Но пропускаме да вземем предвид един много важен фактор: Как се случват нещата тук. Трудно ли е всъщност да намериш работа в България?

В тази статия става въпрос за тези ситуации, в които си решил да смениш работата си или пък ненадейно се оказваш безработен. И когато наистина ти се налага да си намериш нова работа в България.  

Колко трудно може да е? Ами да видим.

More...

Има ли значение в кой град живееш?

Днешния преглед на публикуваните обяви за работа в една от най-известните платформи за търсене и предлагане на работа в България показа следното:

работа в България

Забелязваш ли как свободните работни места намаляват с пъти с намаляването на големината на града?

Докато в София обявите за работа в този ден са над 16 хиляди, в друг не много малък български град с 10 200 жители общият брой активни обяви точно в този момент е 41. 

И тук са посочени всички обяви за работа. Ако живееш в Бяла Слатина и си тясно специализиран в рядка професия, шансът да има дори и една обява за работа сред тези 41, подходяща за теб, е нищожен. 

Така че, да, градът, в който живееш, е от голямо значение при търсене на работа в България

Явно е, че за да имаш възможности за работа, от които да избираш, следва да живееш в София или в някой от по-големите градове.

Реални ли са обявите за работа?

Някои от тях наистина не са и според нас причините са две: 

1. В редица случаи работодателя решава импулсивно и без никакво обмисляне на всички възможности, че трябва да се пусне обява за конкретна позиция. След седмица най-много обаче се сеща, че може да делегира тези отговорности на друг служител или че изобщо няма нужда от нов служител. Тогава дори и не се стига до селекция на получените кандидатури и CV-то ти остава неразгледано.

2. Има обаче и случаи, в които международна компания (последно научихме, че това се прави от голяма международна компания с верига строителни хипермаркети в България) има утвърдена процедура за подбор, която включва и публикуване на обява. Служителите в България толкова стриктно следват наложените отвън правила, че дори и да имат намерен подходящ кандидат, напр. препоръчан от друг техен служител, се чувстват задължени да публикуват и обява, за да са спокойни, че са спазили процедурите на компанията-майка. Наясно са, че дори няма да се стигне до селектиране на получените кандидатури и CV-то ти отново остава неразгледано.

Нямаме информация какъв е процента на тези фиктивни обяви за работа, но от опита, който имаме, предполагаме че е около поне 20% от всички публикувани обяви, както и че първият случай – на ненаправен анализ на нуждата от нов служител, преобладава. 

Отговарят ли задълженията в обявата за работа на това, което ще вършиш?

Ами, Понякога не е отговорът тук. 

Казваме го като хора, които почти ежедневно се опитват да образоват т.нар. hiring managers (или преките ръководители, които имат нужда от нов служител) как да формулират задълженията на търсения от тях човек.

Т.е. как да създават и променят функции, съгласно съществуващи бизнес процеси (ако се интересуваш от темата, виж тук и тук).

Нещо, което всеки мениджър би трябвало да знае и може, но…

Именно заради нивото на (не)компетентност в компаниите, се получава така, че кандидатстваш по обява за работа, отиваш на интервю и чуваш нещо коренно различно, нещо което не искаш или не можеш да вършиш.

Има ли фирма, която осигурява на пълното възнаграждение?

Да, има. Но това са предимно големи компании. 

Шансът да те осигуряват на минималното възнаграждение или пък изобщо да нямаш трудов договор се увеличава драстично, колкото по-българска и малка е компанията.

И това, според нас, се дължи на неумение за ръководене на бизнес.

Което ни води до следващия въпрос:

Съществува ли нормален шеф в тази държава?

Всъщност нормални хора има много. Качествени мениджъри обаче няма достатъчно. 

Смятаме, че нивото на управляващите компаниите е ниско.

Разбира се, в България има и много добри мениджъри с изключителни лидерски качества. Но средното масово ниво е ниско.

Какво имаме предвид? Ето тези две отличителни характеристики на средностатистическия български мениджър:

  • Склонността му да взема грешни, ненавременни или пък импулсивни решения за разрастването на бизнеса, персонала, търговската политика, и т.н.
  • Склонността му да ползва печалбата на фирмата за лични нужди, обикновено за демонстриране на статус, вместо инвестирането на тези средства обратно в бизнеса

И в резултат може да се стигне и до този разговор 🙂 :

работа в България

И всичко това се дължи на незнание. И по-лошо – на нежелание на мениджърите да учат, защото мислят, че са перфектни и нямат нужда от обучение.

А това е сериозен проблем, защото когато нямаш необходимите умения, почти всяко решение, което вземаш е грешно. Което води след себе си до нови проблеми, спрямо които отново реагираш с грешно решение.

И така до фалита.

Защо напоследък офисите на фирмите са (почти) извън населените места?

Защото им е по-евтино е отговорът тук в повечето случаи. 

Изключваме тези бизнеси, на които им трябва огромна площ и не може да са в центъра на градовете, като заводи, компании с голям автопарк или обширни складови бази.

Колкото е по-голям града, толкова е по-голяма вероятността работното ти място да е в покрайнините му. Познаваме хора от технологични компании, работещи на 2 км. от летището в София и на 15 км. от центъра на София.

Разбира се, в идеалния вариант, компанията осигурява транспорт на служителите си до и от работното им място, ако то е отдалечено.

Но дори и това да е така, това не е ОК за теб поради две, според нас важни, причини:

  • Това предполага пътуване от например 1 час в едната посока, отивайки на работа + 1 час прибирайки се от работа вечер = 2 часа загубено ценно време. Време, което можеш да отделиш на децата си, семейството си, почивката си, хобито си, приятелите си. И което никой не може да ти върне.
  • Отделно, колкото по-отдалечено от центъра на града ти е работното ти място, толкова по-малка е вероятността да имаш бърз достъп до всички услуги, които на всички ни се налага да ползваме в работно време – плащане на битови сметки, куриер, книжарница, лекар, хранителен магазин, аптека, и т.н. Да не говорим за ползване на услуги на държавна институция. Което автоматично означава, че за да отидеш на профилактичен преглед например, трябва да си вземеш отпуск. А това намалява възможността ти да релаксираш пълноценно, тъй като от 20-те полагаеми ти се дни отпуск за 1 година поне 5 ще са такива напразно загубени.

В управлението на човешките ресурси наричаме това баланс „работа-личен живот“. Той е един от важните показатели при изследване на мотивацията и ангажираността на служителите, както и на текучеството на персонал.

Компаниите, които мислят за служителите си, се стараят да го осигурят. Има и такива, но все още са прекалено малко на брой, за да осигурят качествена промяна на условията на труд на българския пазар.

Имаш ли шанс, ако си различен от другите?

За дискриминация и предразсъдъци става въпрос тук. И вариантите са толкова много, че се налага да ги разделим по групи:

1. Имаш много голям опит

Напоследък все повече се дискриминират по-скоро хора с опит, отколкото такива без, колкото и странно да звучи. 

Защо?

Мениджмънтът на компанията предпочита да не наема утвърдени професионалисти.

Те се възприемат автоматично като конкуренти и съответно като заплаха за нечие работно място.

От друга страна, работодателите предпочитат да спестят от месечното им възнаграждение, което те заслужено ще поискат.

Затова и наемат хора с малък опит и казват, че предпочитат те да ги обучат, тъй като "бизнеса им е много сложен" и не би могъл да бъде разбран от хора с изградена вече представа как се върши конкретната дейност.

2. Родила си се жена

Дискриминация по пол в чистия й вид в 2 основни варианта:

  • Ако говорим за експертна позиция, за почти всички работодатели е важно дали вече имаш деца, както и дали са много малки и изискващи повече грижи. Никой от тях не желае да назначи служител, който ще отсъства доста или пък тепърва ще ражда и отглежда поколение. Разбира се тук, от една страна, пак става въпрос за пари - работодателя би имал евентуално още един разход за подбор на служител по заместване. От друга страна обаче, той се опитва да предотврати евентуален риск за бизнеса си, който би възникнал, ако способен негов служител отсъства с години.

  • Ако обаче говорим за мениджърска позиция, нещата изглеждат още по-зле. Умишлено не се повишават жени, тъй като висшия мениджмънт (обикновено мъже) счита, че жените са емоционални и поради тази причина не могат и не вземат разумни решения.

    Което, разбира се, не е вярно. Всички хора, независимо от пола си, са емоционални. Някои от тях го показват, а други не. Но това зависи по-скоро от темперамента на човека, а не от пола му. От личния си опит категорично можем да заявим, че повечето мениджъри-мъже например истински се страхуват да уволняват лично служителите си, (винаги имат много важна среща точно в този момент 🙂 ), и оставят това на ЧР-те. И тъй като животът обича иронията, ЧР-те обикновено са жени.

3. Вече не си на 30

За съжаление, на зрелите и опитни хора в България се гледа като на неспособни да се адаптират бързо, старомодни и не в крак с новостите, обучаващи се по-бавно и с по-малък успех от по-младите си колеги. 

Това мнение донякъде се дължи и на образа, който самите те са си изградили.

Имали сме колеги на такава възраст, които са мрачни и отчаяни, говорещи предимно за някакъв битовизъм, който в зависимост от пола им обикновено е (в този ред) футбол/коли/ремонт или готвене/деца/внуци. И които категорично отказват да променят навиците си.

Имаме обаче и други познати на тази възраст, изглеждащи страхотно, усмихнати, позитивни и интересуващи се от света около тях. С тях винаги е удоволствие да говориш за книги, музика, политика, технологии, пътувания, религия или пък спорт и здраве.

За съжаление, всички работодатели познават основно хора от първия тип. И вече имат формиран предразсъдък.

4. Финансово независим си

Това вече се разглежда от работодателите като грях. Даже се страхуват от такива служители. 

Ако стане ясно още на интервюто, че не дължиш пари на банка или пък не си беден, може и да не получиш предложение за работа, дори и да си идеалния кандидат. Най-вероятно няма да ти предложат работа и ако нямаш необходимост да работиш за пари.

Просто финансовата ти независимост означава и независимост и от фирмата. Знаят, че много лесно можеш да си тръгнеш, ако срещнеш проблем или пък не си съгласен с мениджмънта за нещо.

Иначе казано, не могат „да те вържат“, тъй като не се нуждаеш от тях. А да си признаят, че ти определяш правилата в трудовоправните ви взаимоотношения, за тях е удар по мениджърското им его.

5. Хомосексуалист си

Всички ръководители казват за такива кандидати, че няма да се "впишат" в екипа и че няма да бъдат добре приети от клиентите

Все още живеем по-скоро дълбоко в Ориента, където се цени алфа мъжкарското поведение, колкото и криворазбрано да е то на тези географски ширини.

За да те приемат за „истински мъж“ в България обикновено е достатъчно да си вербално и физически леко агресивен, но едновременно с това и да отказваш да носиш отговорност, което пък се приема от останалите за „оправност“.

На всеки друг човек с две Х-хромозоми или с различно поведение, се гледа с насмешка. Всички изводи, които се правят за него, са вследствие на личността му, а не на знанията и уменията му. 

Какъв всъщност е истинския проблем?

Виждаме 4 основни проблема, заради които съществуват и проблеми при търсенето на работа в България.

Повечето от тях се дължат на особеностите на народопсихологията ни.  

На работодателите, предлагащи работа в България

1. Мениджърска НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, съчетана с надценяване на възможностите и с липса на желание за усъвършенстване.

2. ИЗКРИВЕНИ ЦЕННОСТИ, вследствие на което на служителите се гледа като на роби, длъжни да изпълняват без да мрънкат.

На търсещите работа в България

3. ЛИПСА НА АСЕРТИВНОСТ, т.е. постоянно се съобразяваме с другите, постъпваме така, както се очаква от нас и не казваме мнението си, дори и да ни питат за него. 

4. ЛИПСА НА АВТЕНТИЧНОСТ, т.е. страхуваме се да бъдем себе си. Всъщност научени сме да не сме себе си от образователната ни система, от родителите ни, от системата в страната ни.

Какъв е идеалния профил на търсещия работа в България?

От всичко дотук излиза, че най-голям шанс да си намериш работа в България имаш, ако си: 

  • Мъж
  • На около 30-35 години си
  • Живееш в София
  • Имаш ипотечен кредит за предстоящите 20-25 години
  • Имаш семейство с поне едно не много малко дете
  • Нямаш нищо против да спонсорираш ходенето си на работа и ежедневно да се придвижваш със собствения си автомобил до там на разстояние поне 10-15 км. в едната посока 
  • Не казваш мнението си и не противоречиш на мениджмънта
  • Избягваш ловко допълнителни работни задължения
  • В подходящите моменти си леко агресивен, за да "им вземеш страха" и да "паснеш" на екипа

И въпреки, че този профил е измислен и е следствие на всички проблеми, с които можеш да се сблъскаш, търсейки работа в България, за съжаление той не е много далеч от истината.

Какво можеш да направиш?

Разбира се, ако няма достатъчно възможности за работа в твоя град, няма как ти да избереш работодателя си и да преговаряш за заплата например. 

Започни работа, която можеш да вършиш, дори и да не е вдъхновяваща за теб. В това няма нищо лошо. Всички работим за пари. Трябват ни, за да оцеляваме.

Ако нещо не ти допадне, потърси следващата работа, която ще работиш за пари.

Но не спирай да търсиш и други възможности. Бъди целеустремен и преследвай мечтите си, дори това да означава да започнеш нещо твое или пък да се преместиш в друг град, за да ги постигнеш.

За финал

Основното, което ни пречи да се развиваме, е това, че спираме да се радваме на живота. Спираме да планираме по-доброто си бъдеще.

Сами позволяваме на събитията в живота ни да ни смачкат. И след това просто се оставяме на течението.

  • Оставаме да живеем там, където сме свикнали.
  • Приемаме първото предложение за работа.
  • Вечер сядаме пред телевизора и изпадаме в транс, гледайки рекламите. 

Живеем по инерция. 

ОК, останал си без работа. И какво от това? Ще намериш друга работа. Работата ти, особено ако е нещо, което правиш поради липса на други възможности, е просто средството, което ти позволява да живееш по-добре. Намери следващото средство, а след това потърси и тази работа, което ще те вдъхновява и ще ти носи и удоволствие, наред с парите. Междувременно развивай уменията и талантите си. Усъвършенствай се.

ОК, не харесваш живота си, работата си, града си или пък себе си. Промени нещо. Само ти можеш да го направиш. Направи план и започни да го следваш, докато не постигнеш това, което искаш.

Ако всички постъпваме по този начин, ако не се страхуваме да сме себе си, ако сме подредили приоритетите си, вече няма да има значение какъв е пазарът на труда, и колко е трудно да намериш работа в България, защото ще знаем какво искаме, няма да правим компромиси със себе си и ще се фокусираме върху най-важното – да живеем живота си така, че да сме щастливи. 

Дори и в Бяла Слатина.

Нека намерим новата ти работа заедно!

Разгледай услугите ни, избери подходящата за теб и я поръчай още днес.

>