Трудно ли е да намериш работа в България?
0 КОМЕНТАР/И
Говорим много за това как да търсим работа по правилен начин, как да се държим на интервю за работа или как да открием работата-мечта. Но пропускаме да вземем предвид един много важен фактор: Как се случват нещата тук. Трудно ли е всъщност да намериш работа в България?
В тази статия става въпрос за тези ситуации, в които си решил да смениш работата си или пък ненадейно се оказваш безработен. И когато наистина ти се налага да си намериш нова работа в България.
Колко трудно може да е?
More...
Има ли значение в кой град живееш?
Днешния преглед на публикуваните обяви за работа в една от най-известните платформи за търсене и предлагане на работа в България показа следното:
Брой активни обяви за работа в различни по големина градове в България - 20.09.2017 г.
Забелязваш ли как свободните работни места намаляват с пъти с намаляването на големината на града?
Докато в София обявите за работа в този ден са над 16 хиляди, в друг не много малък български град с 10 200 жители общият брой активни обяви точно в този момент е 41.
И тук са посочени всички обяви за работа. Ако живееш в Бяла Слатина и си тясно специализиран в рядка професия, шансът да има дори и една обява за работа сред тези 41, подходяща за теб, е нищожен.
Градът, в който живееш, е от голямо значение при търсене на работа в България.
Реални ли са обявите за работа?
Някои от тях наистина не са и според нас причините са две:
1. В редица случаи работодателя решава импулсивно и без никакво обмисляне на всички възможности, че трябва да се пусне обява за конкретна позиция. След седмица обаче решава, че може да делегира тези отговорности на друг служител или че изобщо няма нужда от нов служител. Тогава дори и не се стига до селекция на получените кандидатури и CV-то ти остава неразгледано.
2. Има и случаи, в които международна компания (последно научихме, че това се прави от голяма международна компания с верига строителни хипермаркети в България) има утвърдена процедура за подбор, която включва и публикуване на обява. Служителите в България толкова стриктно следват наложените отвън правила, че дори и да имат намерен подходящ кандидат, напр. препоръчан от друг техен служител, се чувстват задължени да публикуват и обява, за да са спокойни, че са спазили процедурите на компанията-майка. Наясно са, че дори няма да се стигне до селектиране на получените кандидатури и CV-то ти отново остава неразгледано.
Нямаме информация какъв е процента на тези фиктивни обяви за работа, но от опита, който имаме, предполагаме че е около поне 20% от всички публикувани обяви, както и че първият случай – на ненаправен анализ на нуждата от нов служител, преобладава.
Отговарят ли задълженията в обявата за работа на това, което ще вършиш?
Понякога не.
Казваме го като хора, които почти ежедневно се опитват да образоват т.нар. hiring managers (или преките ръководители, които имат нужда от нов служител) как да формулират задълженията на търсения от тях човек.
Т.е. как да създават и променят функции, съгласно съществуващи бизнес процеси (ако се интересуваш от темата, виж тук и тук).
Именно заради нивото на (не)компетентност в компаниите, се получава така, че кандидатстваш по обява за работа, отиваш на интервю и чуваш нещо коренно различно, нещо което не искаш или не можеш да вършиш.
Осигуровки върху пълното възнаграждение?
Да, има. Но това са предимно големи компании.
Шансът да те осигуряват на минималното възнаграждение или пък изобщо да нямаш трудов договор се увеличава драстично, колкото по-българска и малка е компанията.
И това, според нас, се дължи на неумение за ръководене на бизнес.
Което ни води до следващия въпрос:
Къде са офисите на фирмите?
Защото им е по-евтино.
Изключваме тези бизнеси, на които им трябва огромна площ и не може да са в центъра на градовете, като заводи, компании с голям автопарк или обширни складови бази.
Колкото по-голям е града, толкова по-голяма е вероятността работното ти място да е в покрайнините му. Познаваме хора от технологични компании, работещи на 2 км. от летището в София (което пък се намира на 15 км. от центъра на София).
Разбира се, в идеалния вариант, компанията осигурява транспорт на служителите си до и от работното им място, ако то е отдалечено.
Но дори и това да е така, това не е ОК за теб поради две, според нас важни, причини:
Имаш ли шанс, ако си различен от другите?
За дискриминация и предразсъдъци ще говорим тук. И вариантите са толкова много, че се налага да ги разделим по групи:
1. Имаш много голям опит
Напоследък все повече се дискриминират по-скоро хора с опит, отколкото такива без, колкото и странно да звучи.
Защо?
Мениджмънтът на компанията предпочита да не наема утвърдени професионалисти.
Те се възприемат автоматично като конкуренти и съответно като заплаха за нечие работно място.
От друга страна, работодателите предпочитат да спестят от месечното им възнаграждение, което те заслужено ще поискат.
Затова и наемат хора с малък опит и казват, че предпочитат те да ги обучат, тъй като "бизнеса им е много сложен" и не би могъл да бъде разбран от хора с изградена вече представа как се върши конкретната дейност.
2. Родила си се жена
Дискриминация по пол в чистия й вид в 2 основни варианта:
1. Ако говорим за експертна позиция, за почти всички работодатели е важно дали вече имаш деца, както и дали са много малки и изискващи повече грижи. Никой от тях не желае да назначи служител, който ще отсъства доста или пък тепърва ще ражда и отглежда поколение.
Разбира се тук, от една страна, пак става въпрос за пари - работодателя би имал евентуално още един разход за подбор на служител по заместване. От друга страна обаче, той се опитва да предотврати евентуален риск за бизнеса си, който би възникнал, ако способен негов служител отсъства с години.
2. Ако обаче говорим за мениджърска позиция, нещата изглеждат още по-зле.
Умишлено не се повишават жени, тъй като висшия мениджмънт (обикновено мъже) счита, че жените са емоционални и поради тази причина не могат и не вземат разумни решения.
Което, разбира се, не е вярно. Всички хора, независимо от пола си, са емоционални. Някои от тях го показват, а други не. Но това зависи по-скоро от темперамента на човека, а не от пола му.
От личния си опит категорично можем да заявим, че повечето мениджъри-мъже например истински се страхуват да уволняват лично служителите си и оставят това на ЧР-те.
И тъй като животът обича иронията, ЧР-те обикновено са жени.
3. Вече не си на 30
За съжаление, на зрелите и опитни хора в България се гледа като на неспособни да се адаптират бързо, старомодни и не в крак с новостите, обучаващи се по-бавно и с по-малък успех от по-младите си колеги.
Това мнение донякъде се дължи и на образа, който самите те са си изградили.
Имали сме колеги на такава възраст, които са мрачни и отчаяни, и категорично отказват да променят навиците си.
Имаме обаче и други примери за хора, изглеждащи страхотно, усмихнати, позитивни и интересуващи се от света около тях. С тях винаги е удоволствие да говориш за книги, музика, политика, технологии, пътувания, религия или пък спорт и здраве.
За съжаление, работодателите помнят единствено хората от първия тип. И вече имат формиран предразсъдък.
4. Финансово независим си
Ако стане ясно още на интервюто, че не дължиш пари на банка, може и да не получиш предложение за работа, дори и да си идеалния кандидат.
Най-вероятно няма да ти предложат работа и ако нямаш необходимост да работиш за пари.
Просто финансовата ти независимост означава и независимост и от фирмата. Много лесно можеш да си тръгнеш, ако срещнеш проблем или пък не си съгласен с мениджмънта.
Какво можеш да направиш?
Разбира се, ако няма достатъчно възможности за работа в твоя град, няма как ти да избереш работодателя си и да преговаряш за заплата например.
Започни работа, която можеш да вършиш, дори и да не е вдъхновяваща за теб. В това няма нищо лошо. Всички работим за пари. Трябват ни, за да оцеляваме.
Ако нещо не ти допадне, потърси следващата работа, която ще работиш за пари.
Но не спирай да търсиш и други възможности. Бъди целеустремен и преследвай мечтите си, дори това да означава да започнеш нещо твое или пък да се преместиш в друг град, за да ги постигнеш.
За финал
Основното, което ни пречи да се развиваме, е това, че спираме да се радваме на живота. Спираме да планираме по-доброто си бъдеще.
Сами позволяваме на събитията в живота ни да ни смачкат. И след това просто се оставяме на течението.
ОК, останал си без работа. И какво от това? Ще намериш друга работа. Работата ти, особено ако е нещо, което правиш поради липса на други възможности, е просто средството, което ти позволява да живееш по-добре. Намери следващото средство, а след това потърси и тази работа, което ще те вдъхновява и ще ти носи и удоволствие, наред с парите. Междувременно развивай уменията и талантите си. Усъвършенствай се.
ОК, не харесваш живота си, работата си, града си или пък себе си. Промени нещо. Само ти можеш да го направиш. Направи план и започни да го следваш, докато не постигнеш това, което искаш.
Ако всички постъпваме по този начин, ако сме подредили приоритетите си, вече няма да има значение какъв е пазарът на труда, и колко е трудно да намериш работа в България, защото ще знаем какво искаме, няма да правим компромиси със себе си и ще се фокусираме върху най-важното – да живеем живота си така, че да сме щастливи.
Дори и в Бяла Слатина.
