Странният корпоративен жаргон: „Ние сме едно голямо семейство“

Коя фраза от обичайно използвания корпоративен жаргон не харесваш и те дразни всеки път като я чуеш? Като изключим „лоялността“, която всички изискват, за мен това е изключително често употребяваното „Ние тук сме едно голямо семейство“.

Компанията, в която работиш, не е твое семейство, и преструвайки се или дори вярвайки, че е така, е нездравословно за теб.

Ето защо смятам така.

Семействата не уволняват хора.

Родителите ти няма да те уволнят, ако 3-месечните им прогнози за теб не постигнат предварително заложените от тях цели. Лоялността към членовете на семейството не се основава на ефективност и продуктивност, защото това би било абсурдно.

Компаниите са различни. Те не наемат хора от любов или от лоялност към тях. Твоят работодател те е назначил на работа, защото това, което правиш, е достатъчно ценно за фирмата, за да оправдае разхода по твоята заплата.

И това не е нещо лошо. Всяко юридическо дружество, чиято цел е печалба, постъпва така. А понякога тази цел се постига и чрез освобождаване от работа на служители. 

Здравото семейство не гони членовете си, но е нормално дадена компания да прави това. Ето защо компаниите не трябва да се смятат за семейства.

Компаниите правят избори, който семействата не правят. Наричането на компанията, в която работиш, твое семейство, скрива тази реалност и може да доведе до ненужно болезнено изживяване на така или иначе труден процес, какъвто е например съкращението.

Напускането на работа не е предателство.

Може и да има основателни причини да „отрежеш“ семейството от живота си, но повечето хора биха се съгласили, че това би било тъжно и за теб, и за тях.

Напускането на работата ти не е (или поне, не е задължително да е) тъжен период.

Можеш да напуснеш работа заради лоша работна среда, намиране на друга позиция, която ти пасва по-добре, или на която ти плащат повече. А може и да искаш да смениш сектора, в който работиш в момента.

Напускането на работа не е предателство към работодателя и колегите ти.

Продължи да работиш на дадена позиция, ако работата ти харесва, или ако просто се нуждаеш от средства в момента. Но не продължавай да стоиш на едно и също работно място, просто защото се чувстваш лоялен към работодателя си.

Той ще те уволни или съкрати, ако вижда полза в това. Ти също следва да се чувстваш свободен да си тръгнеш по всяко време, ако виждаш полза в това за себе си.

Компанията, за която работиш, не те обича.

Здравите семейства се обичат и уважават, и това е основата на твоята лоялност към тях.

Една компания не може да те обича. Тя не е способна на любов, омраза, безразличие или какъвто и да било друг вид емоция. Просто защото не е човешко същество.

И да, възможно е да харесваш някои от твоите колеги. Но това не променя факта, че основната причина да сте заедно, е не защото сте приятели, а за да работите и постигате целите на компанията, която ви е назначила на работа.

Собствениците на фирми може и да обичат своята компания и това е разбираемо – създали са я сами и се гордеят с нея. Съществува вероятност дори да изпитват истински топли чувства и към служителите си.

Но това не означава, че компанията им е семейство – нито за тях, нито за работещите в нея.

Затова и не следва да употребяват този корпоративен жаргон и да изискват хората да я възприемат така.