Коронавирус криза: последствия за икономиката и пазарa на труда

Коронавирус криза: последствия за икономиката и пазарa на труда

коронавирус криза

Изправени сме пред невиждана коронавирус криза. Тя обаче, освен здравословен проблем, е и проблем за световната икономика, нанасяща огромни щети и върху пазарите на труда във всяка засегната държава.

Да, пряката причина за кризата е биологична - вирус. Но след справянето с него ще е необходимо да се справим бързо и ефективно и с икономическите последствия. А това изисква да разберем какво точно се случва в момента.

Как настоящата коронавирус криза се отразява на икономиката и на пазарите на труда?

Представяме ти една по-нетрадиционна гледна точка на Simon Mair. В статията са използвани и текстове от доклад на Международната организация на труда към ООН.

More...

икономическа криза

Икономическа криза

Рецесия и икономическа депресия

Коронавирусът продължава да се разпространява с бързи темпове.

В отговор на пандемията почти всички правителства започват да предприемат мерки за гарантиране на общественото здраве, една от които е налагане на задължение за социално дистанциране.

Какво е "социално дистанциране"?

Хората общуват помежду си и разпространяват инфекцията.


Това се случва в домовете им, на работните им места, в хотелите и в различните превозни средства.


Ограничаването на това общуване (т.нар. социално дистанциране) цели да намали предаването на заразата от човек на човек и да доведе до по-малко разболели се хора като цяло.

Това „карантиниране“ обаче оказва негативен ефект върху световната икономика. И прогнозите са, че ни предстои сериозна рецесия.

Какво е "икономическа рецесия"?

Всеки бизнес съществува, за да печели.


Ако не може да произвежда продукта или услугата си, то той не може и да го продаде. Това означава, че няма да печели, което на свой ред означава, че няма да наема и хора. 


Бизнесът започва да свива производствените си мощности, безработицата се увеличава, а покупателната способност на населението намалява. 


Настъпва рецесия - краткосрочен икономически спад.

Разбира се, ако има възможност и желание, всеки работодател може за кратък период от време да задържи тези служители, от които не се нуждае в момента, за да има ресурс, с който да посрещне търсенето, когато икономиката се възстанови.

Но ако „карантинирането“ продължи за дълъг период от време, то е вероятно много хора да загубят работата си.

Какво е "икономическа депресия"?

Естествено, загубилите работата си ще ограничат покупките на стоки и услуги, което на свой ред отново нанася удар върху вече отслабената икономика.


В най-лошия сценарий този цикъл продължава да се повтаря отново и отново, докато не изпаднем в икономическа депресия - устойчив и продължителен икономически спад.

Има ли изход?

При една обичайна икономическа криза решението на този проблем ще е просто. Правителствата ще започнат да харчат средства, докато хората не започнат отново да работят и да консумират.

Но нормалните интервенции няма да проработят при сегашната коронавирус криза – просто защото основната цел в момента е социалното дистанциране. А то по същество е точно обратното на това, което е нужно за възстановяване на икономиката - движение и пазаруване.

Икономистът James Meadway посочва, че правилният отговор на настоящата коронавирус криза не е в модела на следвоенната икономика (ударно увеличаване на производството), а в обратната концепция: контролирано намаляване на производството. 

И ако в бъдеще искаме да бъдем по-устойчиви към пандемиите, се нуждаем от система, способна да намалява производството по начин, който да не води до загуба на прехрана.

Какво трябва да е промени?

Склонни сме да мислим за икономиката като за пазар, на който купуваме и/ или продаваме потребителски стоки и услуги. 


Икономиката обаче е начинът, по който ползваме ресурсите и ги превръщаме в неща, от които се нуждаем, за да живеем. 


Ако гледаме на нея по този начин, ще започнем да виждаме повече и различни възможности за прехрана, които да ни позволят да произвеждаме по-малко, без да намаляваме стандарта си на живот.


Т.е. трябва да намалим зависимостта си от заплатата като единствено средство за оцеляване.

Икономическата ни система в момента

Доминиращата идея на сегашната икономическа система е, че обменната стойност на дадена стока (паричната ѝ стойност) е равна на истинската ѝ стойност за нас. Хората купуват неща, които искат или от които имат нужда, и този акт на харчене на пари им дава информация доколко са ценни самите стоки за тях.

Освен това, пазарите се разглеждат като най-добрият начин за управление на обществото. Те са достатъчно гъвкави, за да напаснат 2 основни елемента - производството на стоки и ценността на тези стоки за потребителите.

Ето защо през последните 40 години пазарните механизми и обменната стойност на стоките се разглеждаха като най-добрите инструменти за икономически растеж.

Какво обаче се случва с критичните обществени системи в такава среда?

Обществените системи като бизнес 

Обществените системи, каквато е и здравеопазването, са изложени на все по-голям натиск да се ориентират пазарно и да се превърнат в бизнес, правещ пари.


Тази задача обаче изглежда много трудна и за това си има причини:


1. Трудно се печелят пари от значимите обществени услуги. 

И това е така, защото основен двигател на печалбата е ръста на производителността на труда:

Да се прави повече с по-малко хора, тъй като те са най-големия разход на всеки бизнес.

Това обаче е неосъществимо в много организации, особено такива, които разчитат на лично взаимодействие (като здравеопазването). Затова и ръстът на производителността в тези сектори обикновено е нисък, докато разходите им са големи.


2. Работните места в критичните обществени услуги не са високо ценени. 

Повечето от добре платените работни места съществуват само за улесняване на обмена стока-средства, т.е. за печелене на пари. Те не са в директна услуга на обществото.

И тъй като хората, които заемат такива позиции, печелят добре, имаме много консултанти, голяма маркетинг и рекламна индустрия и огромен финансов сектор.

Междувременно работещите в здравеопазването и социални грижи често напускат полезните за обществото работни места, защото не им се плаща достатъчно, за да живеят добре.

Промяна на нагласата

По целия свят правителствата се опасяват, че именно тези критични системи (здравеопазване, доставки и социални грижи) ще се претоварят и няма да издържат.

Това, от което се нуждаем, е различно икономическо мислене и нагласа.

Изглежда, че настоящата коронавирус криза прави точно това, като изважда от пазара определени стоки (като здравни услуги и продукти) и ги дава в ръцете на държавите. Именно тези промени ни дават шанс да спасим много животи, подлагайки на преоценка основни икономически принципи. 

Защо тогава много държави са недобре подготвени да се справят икономически?

Отговорът се крие в скорошния доклад на Световната здравна организация: те нямат правилната нагласа. Начинът им на мислене се ръководи от 2 свързани помежду си убеждения:

  • Пазарът е това, което осигурява доброто качество на живот, така че той трябва да бъде защитен на всяка цена.
  • Пазарът винаги се връща към нормалното си състояние след кратки периоди на икономическа криза.

Явно точно тези убеждения подлежат на сериозно преосмисляне в момента.

пазари на труда

Промени в пазарите на труда

Кризата вече се превърна в икономически шок и шок на пазара на труда, като се отрази не само на предлагането (производство на стоки и услуги), но и на търсенето (потребление и инвестиции).

Какво се случва в момента?

Първоначалното спиране на производството в Азия вече е факт за повечето държави по света. Всички бизнеси, независимо от големината си, са изправени пред сериозни предизвикателства и пред реална заплаха от фалит.


Предвид настоящата среда на несигурност и страх, те започват да замразяват инвестициите и наемането на нови служители.


Освен това, след въведените карантинни мерки много работещи не могат да работят, което оказва влияние върху доходите им. Те драстично намаляват или просто изчезват.


Затова и не са в състояние или се въздържат да купуват стоки и услуги.


Икономиката е в застой. Двата основни участника в нея - производители и потребители - спряха да изпълняват ролите си.


Пазарът на труда, като част от тази икономика, също е в застой.

В тази ситуация страни като Дания например осигуряват на работещите средства с цел компенсиране на вероятната загуба на прехрана и задържане по домовете им.

Разбира се, тези мерки не са перфектни. Независимо от това обаче, те дават сигнал за сериозно отдалечаване от принципа, че хората трябва да работят, за да печелят доходите си, и придвижване към идеята, че хората заслужават да живеят добре, дори и да не могат да работят.

Промяна на работните места

Хората са изкушени да заемат несъществени за обществото позиции, защото в общество, в което обменната стойност е водещ икономически принцип, основните блага са достъпни главно чрез пазарите.

Това означава, че трябва да си купиш това, което ти е необходимо, а за да го купиш, се нуждаеш от доход, който идва от работното ти място под формата на възнаграждение. И тъй като обществено значимите позиции обикновено не са добре заплатени, хората логично се насочват към несъществените, на които имат възможност да получават доста по-висок доход.

Това обаче, което наблюдаваме в момента е, че най-радикалните и ефективни отговори на настоящата коранавирус криза, са в противовес на този икономически принцип.

Различни правителства по света предприемат действия, които преди няколко месеца изглеждаха немислими.

Испания национализира частните си болници. Във Великобритания се говори за национализиране на транспорта. А Франция заяви готовност да национализира някои големи предприятия.

Именно тези действия ще променят пазарите на труда и някои от работните места.

Безработица и промяна в условията на труд

В свой доклад International Labour Organization предвижда следните големи промени в пазарите на труда:

  • Значителен ръст на безработицата. Въз основа на различни сценарии за въздействието на COVID-19 върху растежа на световния брутен вътрешен продукт, предварителните оценки на организацията показват нарастване на безработицата в световен мащаб - между 5,3 милиона („добър“ сценарий) и 24,7 милиона („лош“ сценарий).
  • Промяна в условията на труд. Шокът върху пазарите на труда вероятно ще се превърне в значително намаляване на заплатите и работното време на тези, които не бъдат съкратени.

Най-засегнатите групи работещи

Пандемията и икономическата криза могат да окажат непропорционално въздействие върху определени групи от населението.

Въз основа на минал опит от предишни кризи и настоящата информация за пандемията International Labour Organization идентифицира няколко уязвими групи хора:

  • Младите хора, които вече са били безработни при настъпване на кризата
  • По-възрастните работещи
  • Работещите в най-засегнатите икономически сектори (хотелиерство, туризъм, ресторантьорство, авиация, и т.н.)
  • Работещите на свободна практика и временно заетите

За финал

Настоящата коронавирус криза подчертава сериозните недостатъци на съществуващата икономическа система.

Ефективният ѝ отговор вероятно ще изисква радикални социални промени. Те обаче, освен болезнени, могат да бъдат и възможност за изграждане на по-хуманна система, която да ни направи по-устойчиви пред бъдещите пандемии и други предстоящи кризи.

Затова основната ни задача в момента е да гарантираме, че тези икономически и социални промени ще се основават на етични принципи, ценящи най-важните за обществото неща - грижите, живота и демокрацията.

Нека намерим новата ти работа заедно!

Разгледай услугите ни, избери подходящата за теб и я поръчай още днес.

>