Интелигентност: видове и характеристики

0  КОМЕНТАР/И

Високата интелигентност е нещо, което всички се надяваме да притежаваме. Какво обаче представлява тя, какви видове има и как можем да развием някои от тях?

More...

Какво представлява интелигентността?

Интелигентността е способността ни за правене на логически взаимовръзки, за разбиране, самоосъзнатост, учене, придобиване и ползване на емоционални знания, за разсъждения и планиране, за създаване на изкуство, за критично мислене и за решаване на проблеми. 

Mоже да се опише и като способност за възприемане или анализ на информация, и за запазването ѝ като знание, чрез което да адаптираме поведението си в различна среда.

Чрез интелигентността си хората управляват когнитивните си способности да учат, да формират понятия, да разбират, да прилагат логика и разум, да разпознават модели, да планират, да правят иновации, да решават проблеми, да вземат решения и да използват по правилен начин езика като средство за комуникация.

Коефициент на интелигентност (IQ)

Какво представлява коефициентът на интелигентност, познат още и като IQ?

Коефициентът на интелигентност е общият резултат, получен от тестове за оценка на интелект, които обикновено изследват предимно математическата, логическа и пространствена интелигентност.

При съвременните тестове за интелигентност, средната стойност, която изследваните постигат, е около 100, като резултат над 130 се смята за изключително висока интелигентност, а резултат под 70 – за изключително ниска интелигентност.

Важно е да се знае, че резултатите от тестовете за интелигентност могат да дадат само приблизителни оценки на интелигентността на изследвания човек. Резултатът не може да бъде определен с точност, тъй като „интелигентността“ е абстрактно понятие, което е трудно да се измери.

2 вида интелигентност според Cattell-Horn

Американските психолози Raymond Cattell и John Horn идентифицират 2 вида интелигентност:

1. Флуидна интелигентност

Флуидната интелигентност е способността ни да мислим абстрактно, да разсъждаваме, да идентифицираме модели, да решаваме проблеми и да различаваме взаимоотношения.

Тя зависи от вродените ни способности и не може да бъде получена или придобита чрез образование, обучение или опит.

Използваш този тип интелигентност, когато подреждаш пъзели или измисляш стратегии за решаване на определен проблем. И когато срещнеш изцяло нов проблем, който не може да бъде решен със съществуващите ти знания, разчиташ именно на този тип интелект, за да го разрешиш.

Флуидната интелигентност има тенденция да намалява с възрастта.

2. Кристализирана интелигентност

Този тип интелигентност е противоположна на флуидната. Тя включва знания, произтичащи от предишно обучение и минали преживявания.

Кристализираната интелигентност се основава на факти и се корени в преживяванията ни. 

С напредването на възрастта и натрупването на нови знания и разбиране, кристализираната интелигентност се увеличава. Колкото повече обучение и опит имаш, толкова по-висока е тя.

9 вида интелигентност според Gardner

Теорията за множествената интелигентност е развита от Howard Gardner в книгата му Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences.

Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена само с показателя коефициент на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелигентност.

Идентифицираните от Gardner видове интелигентност са:

1. Логико-математическа интелигентност

Обикновено един от най-често използваните начини за определяне на това дали някой е интелигентен или не, е чрез изследване на неговата логическа способност и способността му да решава математически задачи. 

Логико-математическата интелигентност попада именно в тази категория. Тя включва наличие на развити индуктивни и дедуктивни умозаключения, изчислителни способности и умение да се мисли концептуално и абстрактно. 

Имаш висока логико-математическа интелигентност, ако:

  • си на „ти“ с числата и с удоволствие изпълняваш различни математически операции и решаваш аритметични задачи
  • обичаш да провеждаш експерименти и изследвания, за да доказваш своите хипотези
  • обичаш да играеш логически и стратегически игри, и го правиш често
  • се наслаждаваш на предизвикателството да разгадаваш мистерии и да подреждаш пъзели 

2. Лингвистична интелигентност

Лингвистичната интелигентност се отнася до способността на човек да използва ефективно думите.

Някои хора смятат, че само ако владееш повече от два чужди езика, имаш отлични лингвистични способности. Това е вярно, но съвсем не покрива всичко, което следва да можеш и правиш, за да си лингвистично интелигентен. Можеш да владееш само родния си език и пак да имаш висока лингвистична интелигентност, ако го използваш много добре.

С други думи, лингвистичната интелигентност е твоята способност да намериш и използваш правилните думи, за да изразиш това, което имаш предвид. Независимо на какъв език говориш.

Имаш висока езикова интелигентност, ако:

  • боравиш умело с думите и можеш да ги ползваш за убеждаване на хора да направят нещо или да действат по определен начин 
  • имаш богат речник и знаеш точно кои думи да използваш, както и как и кога да ги използваш
  • обичаш да четеш и/или да пишеш
  • обичаш игри с думи, както и всякакви игри, които включват използване на думи
  • разбираш лесно други езици или диалекти, дори и да не ги владееш свободно

3. Визуално-пространствена интелигентност

Има хора, които изпитват затруднения да възприемат или визуализират света в трите му измерения.

Когато говорим за способност да мислим в триизмерно, се имат предвид следните способности:

  • Умствени образи или способността да възпроизвеждаш в ума си изображения, представящи елементи от физическия свят. Независимо дали са извлечени от спомен или от действително предишно преживяване, лесно можеш да „видиш” тези обекти, дори и да не присъстват физически в полезрението ти.
  • Пространствени разсъждения или способността да възприемаш и мислиш за обекти в триизмерен формат, дори и да разполагаш с ограничена информация за тях или никога да не си ги срещал в реалния свят. Тук се включва и способността да се правят обобщения от налична ограничена информация.
  • Манипулация на изображението или способността да видиш как ще изглежда дадено изображение, когато бъде променено.
  • Артистични умения или способността за създаване на изобразително изкуство. Графичните умения също попадат в тази категория.

Визуално-пространствената интелигентност включва и наличието на много активно въображение.

Имаш висока визуално-пространствена интелигентност, ако:

  • си постоянно осъзнат за заобикалящата те среда
  • имаш много добри навигационни умения и чувство за посока
  • обичаш да подреждаш пъзели и играеш игри, които включват карти и лабиринти
  • обичаш да рисуваш и да работиш със снимки и изображения
  • склонен си да мечтаеш много, създавайки различни сценарии в ума си

4. Натуралистична интелигентност

Да можеш да разбираш природата и всички живи същества също е вид интелигентност.

Именно чувствителността към всички живи същества и неодушевени елементи в природата предполага наличие на висока натуралистична интелигентност.

Имаш висока натуралистична интелигентност, ако:

  • обичаш природата и да прекарваш максимално много време на открито
  • лесно общуваш с животните и „разбираш“ какво искат
  • обичаш да се грижиш за животни или да отглеждаш растения, и си много добър в това

5. Музикална интелигентност

Можеш да пееш правилно? Имаш талант да чуваш всички звуци и да разпознаваш техните елементи? Имаш усещане за ритъм? Тогава вероятно си високо музикално интелигентен.

Имаш висока музикална интелигентност и ако:

  • разпознаваш лесно звуците и можеш да ги разбиеш на съставните им елементи - височина, ритъм, тон, и т.н.
  • обичаш музиката и можеш да разпознаваш веднага различни мелодии и/или сам да създаваш музика
  • чувстваш се удобно, когато си заобиколен от музика или от различни звуци като фон, докато правиш други неща
  • силно чувствителен си и към най-малкия звук - чуваш звуци, които другите пропускат

6. Екзистенциална интелигентност

Това може да звучи твърде философско за някои хора, но справянето с проблемите и въпросите на екзистенциализма също е форма на интелигентност.

Тя предполага дълбока чувствителност и висок капацитет за справяне с много сериозни въпроси, съчетани със страст да се търсят отговорите на тези въпроси.

Имаш висока екзистенциална интелигентност, ако:

  • си истински любопитен какви са отговорите на въпроси, като Защо съществуваме?, Защо умираме? или Какво се случва с нас след смъртта?
  • демонстрираш висока чувствителност, когато става въпрос за човешкото съществуване

7. Телесно-кинестетична интелигентност

Телесно-кинестетичната интелигентност е умението за координация между ума и тялото ти.

Тук основно става въпрос за физически умения и за това как можеш да ги използваш, за да манипулираш предмети и елементи от физическия свят.

Имаш висока телесно-кинестетична интелигентност, ако:

  • имаш осъзнатост за тялото си, знаеш на какво си способен и разпознаваш твоите физически ограничения
  • можеш да общуваш и да да предаваш съобщения чрез жестове и движения, като използваш езика на тялото
  • нямаш проблем с физическия контакт, чувстваш се удобно да докосваш други хора или да бъдеш докосван
  • имаш много добро усещане за време, когато става въпрос за изпълнение на физически задачи и дейности
  • добър си с ръцете, боравиш ловко с инструменти и машини, използвайки минимално усилие и движение
  • обичаш да работиш или да създаваш нещо с ръцете си

8. Интерперсонална интелигентност

Интерперсоналната или междуличностна интелигентност се отнася до способността да усещаш чувствата и емоциите на други хора, както и да разпознаваш мотивите им.

Първото нещо, което се забелязва при човек с висока междуличностна интелигентност е наличието на отлични комуникативни умения - както вербални, така и невербални.

Имаш висока междуличностна интелигентност, ако:

  • лесно забелязваш различията между хората и ти е лесно да ги разпознаеш, дори и в голяма тълпа
  • имаш широк кръг от приятели и познати, и се чувстваш много добре, когато прекарваш времето си сред хора
  • чувствителен си към настроенията и емоциите на другите
  • имаш способността да виждаш нещата от различни гледни точки, вместо просто да се придържаш към собственото си виждане

9. Интраперсонална интелигентност

Самосъзнатостта също е форма на интелигентност. Ако разбираш добре себе си, ако знаеш какво чувстваш и защо го чувстваш, и точно какво искаш и от какво имаш нужда, тогава притежаваш интраперсонална интелигентност.

Това обаче не означава, че следва да си силно егоистичен, за да имаш висока интраперсонална интелигентност. Тя включва наличие на уважение не само към себе си, но и към човешкото състояние като цяло. 

Имаш висока интраперсонална интелигентност, ако:

  • си уверен и независим, и нямаш проблем да се научиш да правиш нещо сам
  • осъзнаваш напълно чувствата и емоциите си
  • предприемаш действия за планиране на живота си, без да чакаш други да ти казват какво трябва да правиш
  • си интровертен, предпочиташ да не привличаш внимание и имаш нужда от време, в което да си сам със себе си всеки ден

Новите 4 вида интелигентност

Коефициентът за интелигентност (IQ) от години не е единствената мярка за определяне на това дали даден човек е интелигентен и ефективен.

Все повече се засилва убеждението, че за да е успешен и щастлив човек, то той следва да познава и управлява добре емоциите и чувствата (собствените и на другите около него), да е истински любопитен, да не се страхува да греши и да се стреми постоянно да учи нови неща и да се усъвършенства.

1. Емоционална интелигентност (EQ)

Емоционалната интелигентност представлява способността за наблюдение, разбиране и въздействие върху собствените и емоциите на други хора.

Психолозите Peter Salovey и John D. Mayer, измислили термина „емоционална интелигентност“, я описват като форма на социална интелигентност, която включва способността да се наблюдават собствените и чуждите чувства и емоции, да се прави разлика между тях и да се използва тази информация за насочване на нечии мисли и действия.

Хората с висока емоционална интелигентност проявяват емпатия и са автентични. Те имат гъвкав стил на комуникация и могат да се ориентират бързо в конфликтни ситуации.

Следните въпроси ще ти помогнат да определиш твоя коефициент на емоционална интелигентност:

  • Как настроението ти влияе върху мислите ти и вземането ти на решения?
  • Отворен ли си към различни гледни точки и възможности?
  • Върху какво си склонен да се фокусираш - върху положителните или отрицателните черти на другите?
  • Даваш ли шанс на другите, преди да ги „заклеймиш“?
  • Трудно ли ти е да признаеш, когато грешиш?

Как да увеличиш своя коефициент на емоционална интелигентност?

  • Направи пауза. Ако попаднеш в емоционален момент, изчакай няколко секунди, преди да говориш или да реагираш.
  • Наблюдавай емоциите си. Следващият път, когато имаш изключително добър или изключително лош ден, обърни внимание как настроението ти влияе върху комуникацията и производителността ти. Ако забележиш, че имаш негативни мисли („Никога няма да завърша тази задача навреме!“), опитай се да ги замениш с положителни („Все още не съм пропуснал крайния срок. Ще помоля някого за помощ.”). Това ще подобри настроението ти и ще ти позволи да вземаш по-рационални решения.
  • Поеми отговорност за емоциите си. Може и да се ядосваш, че не си поканен да присъстваш на дадена работна среща, но не тези, които не са те поканили, са отговорни за емоциите ти. Помни: Не можеш да контролираш другите хора, а само собствените си реакции към тях.

2. Коефициент на порядъчност и уважение към другите (DQ)

Коефициентът на порядъчност и уважение към другите представлява разбирането, че си част от една по-голяма картина, взаимодействайки си с другите с уважение и смирение, и че вземаш предвид чуждата гледна точка и нужди.

Човек с висок коефициент на порядъчност мисли постоянно какво да направи, за да помогне на другите, и се стреми хората около него да се чувстват уважавани и ценени.

Смирението играе ключова роля при човек, притежаващ висок коефициент на порядъчност. Той знае, че не е перфектен и може да научи много от хората около него. Той също така не се приема твърде сериозно и обикновено е винаги готов да се шегува със себе си.

Като възрастен е трудно да промениш драстично своя коефициент на порядъчност, но малки промени все пак са възможни.

Как да увеличиш своя коефициент на порядъчност и уважение към другите?

  • Обгради се с различни хора. Хората имат естествен инстинкт да се обграждат с хора, подобни на тях самите. Това не води до иновации, не създава добавена стойност и не води до развитие. Когато обаче се съберат на едно място хора с различни идеи, но с обща цел, напредъкът вече е напълно възможен.
  • Конфронтирай предразсъдъците си. Обикновено сме склонни да се противопоставяме веднага и със страст на възгледи, които се различават от собствените ни. Постарай се да овладяваш това твое желание. Винаги, когато попаднеш в такава ситуация, първо си задавай въпроса: Защо съм гневен или раздразнен от това? Само след като установиш истинските причини, кажи мнението си.
  • Изразявай благодарност. Благодари на колегата, че се е включил в проекта или благодари на събеседника си, че има време за телефонен разговор с теб. Благодарността и смирението се подсилват взаимно. Признаването на доброто около нас може да ни направи по-малко фокусирани върху себе си и по-в унисон с другите.

3. Коефициент на любопитство (CQ)

Любопитството е една от най-отличителни характеристики, присъщи на хората. То може да се опише като усещане за постоянно учудване от света около нас, което ни провокира непрекъснато да учим нови неща и да се адаптираме към промените в средата ни.

Коефициентът на любопитство е използван за пръв път от журналиста Tom Friedman в статия в New York Times. Тезата му е, че с бързо навлизащите в живота ни нови технологии, хората трябва постоянно да искат да учат нови неща, за да се адаптират бързо и успешно към постоянно променящия се свят. 

Любопитството е свързано с желание за обучение и с висока ангажираност и ефективност в работата. Любопитството към новите начини за правене на нещата ще ти помогне да се адаптираш към новите предизвикателства, а постоянното задаване на въпроси ще ти даде информация за справяне с различни проблеми.

Спомни си, когато си бил дете и си бил любопитен за всичко около теб: защо небето е синьо, как работи телевизора, защо възрастните са постоянно намръщени, .... Все още ли изпитваш това любопитство? Четеш ли нови книги, опитваш ли нова за теб храна, избираш ли да гледаш нетипичен за теб филм?

Как да увеличиш своя коефициент на любопитство?

  • Задавай въпроси на хората около теб, не търси първо отговорите им в Google. 
  • Използвай нов маршрут, за да стигнеш до офиса или до дома си. Обърни внимание на заобикалящата те среда, на различните звуци и миризми около теб.
  • Бъди готов да не си прав. Ако разговаряш с някой, който вижда решение, различно от очевидното за теб, бъди отворен да го изслушаш. Задавай въпроси защо и как е стигнал до това мнение. В резултат, дори и да не те убеди в тезата си, е много вероятно просто да научиш нещо ново.

4. Коефициент на справяне с проблеми (AQ)

Когато нещо се обърка, как реагираш? Предаваш ли се? Или запазваш самообладание, намираш възможно решение и в процеса научаваш нещо, което ще ти помогне да се измъкнеш от следващата трудна ситуация?

Отговорът на този въпрос е индикация за твоя коефициент на справяне с проблеми - термин, използван за пръв път от д-р Paul Stoltz, който е тествал доколко добре хората се справят с неблагоприятни за тях ситуации.

Всеки човек е изправен пред увеличаващ се несигурност, неяснота, нестабилност, пред сложни ситуации и високи изисквания. А нови проблеми се появяват ежедневно и неочаквано.

Хората с висок коефициент на справяне с проблеми са оптимистично настроени и притежават способност за решаване на проблеми и за иновации, гъвкави са и предизвикват доверие. Те се мотивират от предизвикателствата и обикновено се представят отлично именно по време на такива трудни и стресови моменти. 

Как да увеличиш своя коефициент на справяне с проблеми?

Също като емоционалната интелигентност, коефициентът на справяне с проблеми може да бъде увеличен. Отговори си на следните въпроси, когато си изправен пред проблем:

  • До каква степен смяташ, че можеш да повлияеш на това, което тепърва предстои да се случи? Фокусирай се единствено върху онези аспекти, върху които бих могъл да окажеш влияние.
  • Къде и как можеш да се намесиш, за да направиш възможно най-позитивна промяна?
  • Какво можеш да направиш, за да минимизираш възможни негативни последици? Как можеш да максимизираш потенциалните добри страни на проблема?
  • Как можеш да преодолееш това предизвикателство възможно най-бързо?

В заключение, човек може да притежава в различна степен различните интелигентности, описани в статията. А ако желае, може и да развие и увеличи тези, които смята, че са му необходими.


Прочети още


{"email":"Email address invalid","url":"Website address invalid","required":"Required field missing"}

Абонирай се за електронния ни бюлетин!

>