Модерната епидемия: Защо мразиш работата си?

0  КОМЕНТАР/И

Завладяла ни е сериозна епидемия напоследък. И сме готови да се обзаложим, че те засяга и теб – пряко или непряко. Защото е почти невъзможно да се избегне. Става въпрос за това, че вероятно и ти, както много други по света, мразиш работата си.

Ако си чул си поне един твой познат през последния месец да казва: "Не издържам повече" или "Шефът наистина ми играе по нервите"...

Ако ти си този, който с нежелание става всяка сутрин, за да отиде на работното си място, което искрено не харесва...

... добре дошъл при заразените.

Какви са причините за тази епидемия? Защо наистина мразиш работата си?

More...

Един типичен понеделник

Още преди дори да започне новата работна седмица, уикендът ти завършва с обичайната тъжна неделна вечер, когато осъзнаваш, че понеделник е само след няколко часа.

На следващата сутрин се събуждаш в ужасно настроение и първата ти мисъл е "Оф, започва поредната седмица.“

След това се налага да изтърпиш час-час и нещо в трафика, за да пристигнеш в мизерния офис, обзаведен безвкусно с мебели от преди няколко десетилетия, неудобни столове и прашен, лекьосан мокет.

През деня се стремиш на всяка цена да избягваш неприятния си шеф. Той, впрочем, е този тип мениджър, който се гордее, че е шеф, който иска всички да знаят, че той е шефът и който прави всичко възможно да ти покаже, че ти НЕ СИ шефът.

На обяд ядеш същата вредна и евтина храна, като всеки ден.

Работният ти ден се състои от едни и същи монотонни задачи и си заобиколен от колеги, които са също толкова апатични, колкото си и ти.

Освен това: 

  • Работиш с материали и техника от 90-те години, защото фирмата ти никога не разполага с достатъчно пари, за да купи нещо ново. 
  • Нямаш никаква представа накъде отива кариерното ти развитие и дали го има. Не можеш да си спомниш последния път, когато научи нещо ново и полезно.
  • Никога не получаваш обратна връзка и дори не си сигурен дали си добър в това, което правиш.
  • И след всичките тези години все още не знаеш каква е мисията на фирмата, в която работиш.

Твоята работа не добавя абсолютно никаква стойност в живота ти.

Всеки ден си задаваш въпроса какво все още правиш там, но нямаш смелостта да предприемеш нещо.

Продължаваш да си казваш, че всичко това е нормално и че ситуацията е такава навсякъде. Мразиш работата си, но това е положението.

За съжаление, вероятно си прав. 

Какво казва статистиката?

88% от хората признават, че не харесват работата си. А в изследването си за ангажираността на работещите за 2017 година, Галъп установява, че 85% от глобалната работна сила е демотивирана и неангажирана.

И въпреки, че статистиката е достъпна, всяка година се хвърлят хиляди левове за мотивация на служители чрез абсолютно безсмислени активности:

  • обучения, на които не научаваш нищо ново;
  • тимбилдинги, пълни със странни занимания и губещи свободното ти време;
  • повишаване точно на тези хора, които дори не е трябвало да бъдат назначавани.

Защо мразиш работата си?

Нека разгледаме основните причини защо се е стигнало до това да мразиш работата си.

Бърза печалба

На първо място, фирмите следват бизнес стратегия, която е твърде краткосрочна, следвайки принципа: създай нещо бързо и го продай още по-бързо.

На пръв поглед всичко е нормално. Няма нищо лошо в това. Проблемът обаче с този бизнес модел е, че компаниите са готови да направят всичко, за да постигнат това, което искат. А цената за това се плаща от служителите. Те постоянно се изцеждат до краен предел в името на краткосрочната печалба.

Защо? Защото обикновено мисията на големите компании е да направят акционерите или собствениците още по-богати. 

А това изобщо не е вдъхновяващо и мотивиращо.

Проблем с мениджмънта

Второ, в офисите е пълно с твърде много лоши мениджъри. Не е изненада, че 75% от служителите напускат работата си точно по тази причина, нали?

Прекалено много "мениджъри" просто импровизират и наистина нямат представа какво правят.

Но не можем и да ги обвиняваме. Повечето от тях не са обучени изобщо за тази си роля, вероятно нямат необходимите инструменти, за да са ефективни мениджъри и често дори не са и искали да бъдат на тази позиция. Просто са я приели, защото са смятали, че това е логичната следваща стъпка в кариерното им развитие.

Управлението на човешките отношения е изключително сложно. То не е интуитивно, не се раждаш с това умение и човек лесно може да сбърка, ако не знае какво прави.

А да си опитно зайче не е нито вдъхновяващо, нито мотивиращо.

Остарял манталитет

И накрая, манталитетът на висшия мениджмънт е доста остарял.

Всички сме чували, че работата трябва да се приема сериозно и е недопустимо да се забавляваш през работно време. Затова и хората са принудени да „си слагат“ маска всяка сутрин при пристигането си на работа и да я свалят, след като се приберат у дома вечерта.

Компаниите възпрепятстват с всички сили смесването на твоя професионален живот с личния ти живот.

Но ти си все същата личност през цялото време. Защо да не бъдеш себе си навсякъде? Нека да помислим заедно върху този въпрос.

Ако това беше прието, несъмнено щеше да има доста по-малко „политика“ на работното място – това изкуство винаги да изглеждаш добре, никога да не губиш самообладание пред другите, винаги да се пазиш, да внимаваш какво казваш и на кого го казваш...

Можеш ли да си представиш стресът, който идва с всичко това? Всъщност можеш.

Освен това същия този остарял манталитет: 

  • смята, че работещите са просто лесно заменяем ресурс. Дори ги нарича така - "човешки ресурси";
  • смята, че решенията трябва да идват винаги от върха на йерархичната пирамида;
  • смята, че броя прекарани часове на работното място са по-важни от конкретните постигнати резултати; 
  • смята, че работните процеси и процедури трябва да се следват на всяка цена, дори и когато е наистина безсмислено;
  • смята, че работата ти може да бъде извършена само на конкретното работно място, например на стол пред бюро, между 9 и 5 часа;
  • смята, че грешките на служителите са неприемливи и ги наказва, ако ги допускат.

От теб се очаква да работиш неуморно и да следваш понякога нелогични правила, да не се забавляваш и задължително да не бъдеш себе си.

Срещу това ще получиш свободни уикенди (евентуално) и 10 дни годишен отпуск за море в Китен (или в Гърция, все едно). Това е.

Влиянието върху бизнеса на това да мразиш работата си

В резултат на всичко това моралът на работещите сериозно деградира. Затова и понякога виждаш на работното си място възрастни, интелигентни хора, загубили всякакво достойнство в името на едната заплата. 

Вероятно си преживявал досега в живота си раздяла и си бил с разбито сърце. Спомняш ли си липсата на енергия след това? Как не си искал да правиш нищо и си чувствал, че никога няма да се оправиш?

В днешно време хората отиват на работа в такова състояние, с разбито сърце и объркан ум. А влиянието на това състояние върху компаниите е огромно:

  • По-ниска производителност, която пряко влияе върху финансовото състояние на фирмите.
  • По-малко иновации, които осакатяват бъдещето на компаниите и излагат на риск оцеляването им.
  • Огромно текучество на персонал. Хората просто преминават през фирмите и не се задържат достатъчно дълго, за да допринесат с нещо наистина ценно.
  • Неудовлетворени клиенти. Как можеш да направиш клиентите щастливи, ако ти не си щастлив?
  • Повече отсъствия от работното място. Хората правят всичко по силите си, за да намерят начини да избегнат ходенето на работа – ползват фалшиви болнични, постоянно излизат в отпуски (платени, неплатени, за гледане на дете, и др.), удължават командировките си...

Стигнахме до момент, в който получаването на заплата всеки месец се е превърнало в единствения ни мотиватор за труд. Ние сме недоволни и мечтаем единствено да избягаме, дори и за кратко, от работата си. 

В крайна сметка, компаниите просто не успяват да обединят хората около големи и значими проекти, и обществото като цяло страда. 

Има ли решение на проблема?

Има отчаяна нужда от промяна. А решения съществуват.

Някои големи компании мотивират отлично своите служители. Ето няколко примера как го правят:

  • Предоставят неограничен брой дни платен отпуск на служителите си. Компаниите се доверяват на служителите и им позволяват те сами да решат колко време за почивка им е нужно. Интересното тук е, че когато им се предостави такава възможност, хората не ползват повече дни от обичайното. Въпреки това, те чувстват, че имат контрол върху живота си, а това е изключително важно.
  • Осигуряват лични пътувания, платени изцяло от работодателя. Защо? За да принудят хората да ползват отпуск, да презаредят батериите, като същевременно им позволят да откриват нови страни, да изживяват нови култури и да научат нови езици. Така ти се връщаш обратно на работа ободрен, освежен и пълен с нови идеи.
  • Осигуряват детска ясла и детска градина в офиса, за да можеш да виждаш децата си по-често и да не бързаш за скъпата частна детска градина всяка вечер. Животът ти просто става доста по-лесен.
  • Предоставят безплатен фитнес в офиса, за да поддържаш добра форма и да си здрав.
  • Осигуряват забавна среда. В Google например са заменили стълбите с пързалка, за да улеснят придвижването от един етаж на друг. Не е сигурно, че това наистина има такъв ефект, но защо пък не? 🙂
  • Осигуряват безплатни закуски, плодове, напитки и обяд всеки ден. Някои фирми дори имат свой собствен готвач, кафене, столова ...

Всъщност има безкрайно много примери за креативни начини за мотивиране на служителите на работното място. Но това струва пари и не всяка компания може да предложи тези придобивки на своите служители.

Истината обаче е, че изброеното по-горе не оказва почти никакво влияние върху мотивацията на работещите.

Да, хората обичат тези придобивки и условия на труд и, да, важно е за тях да ги имат, но те няма магически да те мотивират да дадеш всичко от себе си на работното място. Още по-малко могат да те накарат да не мразиш работата си.

Програмистът, работещ в Google, не се събужда мотивиран всяка сутрин, защото има пързалка в офиса си. Той е мотивиран, защото знае, че неговия труд е оценен, че чрез работата си допринася към създаването на нещо смислено, и усеща, че наистина участва в промяната на света.

Възможно ли е да си щастлив на работното си място?

Ето какво всъщност стои в основата на това да не мразиш работата си, в основата на щастието на работното място:

  • Наличие на визия, мисия и вдъхновяващи ценности. Хората искат да са част от нещо вдъхновяващо, полезно, допринасящо за развитието на човечеството, и да знаят накъде отива компанията.
  • Наличие на ясни цели. Когато хората се събудят сутрин, те искат да знаят какво конкретно трябва да направят днес, за да постигнат собствените си кариерни цели и същевременно да допринесат и за развитието на тяхната фирма.
  • Получаване на периодична обратна връзка. Хората наистина се нуждаят от информация какво вършат добре, какво правят неправилно и какво трябва да подобрят.
  • Постоянно подчертаване на постиженията на хората. Те трябва да получават признание, да бъдат искрено поздравявани за постигнатия успех и това да се прави пред всички.
  • Внимателно изслушване на хората. В един екип всеки държи част от решението на дадения проблем. За да се постигне успех, трябва да се чуе мнението на абсолютно всеки. И след това наистина да се обмисли и да се вземе предвид. Хората искат да чувстват, че компанията ще защитава идеите им.
  • Демонстриране на интерес към хората, техния живот и мечтите им. Работата не е единственото важно нещо в този живот.
  • Истинско доверие у работещите. Фирмите трябва да се доверят на хората, че ще вземат правилните решения и да приемат че, в най-лошия случай, ще допуснат грешки. Създаването на среда, в която грешките са приемливи, е от решаващо значение. Има много малко грешки, които могат да унищожат напълно една цяла компания. Повечето грешки са незначителни и са единственият начин да учим ефективно и да напредваме.
  • И най-важното - напомняне на хората защо правят това, което правят. Хората ще положат повече усилия, ако знаят смисъла. Това е разликата между тези, които обичат работата си и тези, които я мразят.

Колко, според теб, струва всичко, изброено дотук? Абсолютно нищо.

А какъв е ефектът? По-голяма ангажираност на служителите, по-здравословна работна среда, по-висока производителност, по-ниско текучество, повече иновации, по-голяма печалба и най-вече - няма да мразиш работата си, ще си щастлив да си всеки ден там и да даваш всичко от себе си.

За финал

Всичко казано дотук е изключително важно за мотивацията на работещите и съответно - за успеха на фирмите.

Защо тогава щастието на работещите не се превърне в критерий за успеха на компаниите, толкова важен, колкото и печалбата им, и не започне да се обявява в годишните им отчети?

И един въпрос към твоя работодател: С какво най-много искаш да се гордееш? 

С това, че постигаш милион печалба, докато експлоатираш и тормозиш хората, работещи за теб, или с това, че си оказал положително въздействие върху живота на хората, които те обкръжават, ДОКАТО генерираш милиони печалба?

Не можем да променим света, ако не променим себе си. Notorious BIG

Статията е написана от Simon De Baene през 2016 г. и е преведена с леки корекции и актуализации по отношение на статистиката, културните особености и обществени привички.


Прочети още


{"email":"Email address invalid","url":"Website address invalid","required":"Required field missing"}

Абонирай се за електронния ни бюлетин!

>
Success message!
Warning message!
Error message!