Модерната епидемия: Защо мразиш работата си?
0 КОМЕНТАР/И
Завладяла ни е сериозна епидемия напоследък. И сме готови да се обзаложим, че те засяга и теб – пряко или непряко. Защото е почти невъзможно да се избегне. Става въпрос за това, че вероятно и ти, както много други по света, мразиш работата си.
Ако си чул си поне един твой познат през последния месец да казва: "Не издържам повече" или "Шефът наистина ми играе по нервите"...
Ако ти си този, който с нежелание става всяка сутрин, за да отиде на работното си място, което искрено не харесва...
... добре дошъл при заразените.
Какви са причините за тази епидемия? Защо наистина мразиш работата си?
More...
Един типичен понеделник
Още преди дори да започне новата работна седмица, уикендът ти завършва с обичайната тъжна неделна вечер, когато осъзнаваш, че понеделник е само след няколко часа.
На следващата сутрин се събуждаш в ужасно настроение и първата ти мисъл е "Оф, започва поредната седмица.“
След това се налага да изтърпиш час-час и нещо в трафика, за да пристигнеш в мизерния офис, обзаведен безвкусно с мебели от преди няколко десетилетия, неудобни столове и прашен, лекьосан мокет.
През деня се стремиш на всяка цена да избягваш неприятния си шеф. Той, впрочем, е този тип мениджър, който се гордее, че е шеф, който иска всички да знаят, че той е шефът и който прави всичко възможно да ти покаже, че ти НЕ СИ шефът.
На обяд ядеш същата вредна и евтина храна, като всеки ден.
Работният ти ден се състои от едни и същи монотонни задачи и си заобиколен от колеги, които са също толкова апатични, колкото си и ти.
Освен това:
Твоята работа не добавя абсолютно никаква стойност в живота ти.
Всеки ден си задаваш въпроса какво все още правиш там, но нямаш смелостта да предприемеш нещо.
Продължаваш да си казваш, че всичко това е нормално и че ситуацията е такава навсякъде. Мразиш работата си, но това е положението.
За съжаление, вероятно си прав.
Какво казва статистиката?
88% от хората признават, че не харесват работата си. А в изследването си за ангажираността на работещите за 2017 година, Галъп установява, че 85% от глобалната работна сила е демотивирана и неангажирана.
И въпреки, че статистиката е достъпна, всяка година се хвърлят хиляди левове за мотивация на служители чрез абсолютно безсмислени активности:
Защо мразиш работата си?
Нека разгледаме основните причини защо се е стигнало до това да мразиш работата си.
Бърза печалба
На първо място, фирмите следват бизнес стратегия, която е твърде краткосрочна, следвайки принципа: създай нещо бързо и го продай още по-бързо.
На пръв поглед всичко е нормално. Няма нищо лошо в това. Проблемът обаче с този бизнес модел е, че компаниите са готови да направят всичко, за да постигнат това, което искат. А цената за това се плаща от служителите. Те постоянно се изцеждат до краен предел в името на краткосрочната печалба.
Защо? Защото обикновено мисията на големите компании е да направят акционерите или собствениците още по-богати.
А това изобщо не е вдъхновяващо и мотивиращо.
Проблем с мениджмънта
Второ, в офисите е пълно с твърде много лоши мениджъри. Не е изненада, че 75% от служителите напускат работата си точно по тази причина, нали?
Прекалено много "мениджъри" просто импровизират и наистина нямат представа какво правят.
Но не можем и да ги обвиняваме. Повечето от тях не са обучени изобщо за тази си роля, вероятно нямат необходимите инструменти, за да са ефективни мениджъри и често дори не са и искали да бъдат на тази позиция. Просто са я приели, защото са смятали, че това е логичната следваща стъпка в кариерното им развитие.
Управлението на човешките отношения е изключително сложно. То не е интуитивно, не се раждаш с това умение и човек лесно може да сбърка, ако не знае какво прави.
А да си опитно зайче не е нито вдъхновяващо, нито мотивиращо.
Остарял манталитет
И накрая, манталитетът на висшия мениджмънт е доста остарял.
Всички сме чували, че работата трябва да се приема сериозно и е недопустимо да се забавляваш през работно време. Затова и хората са принудени да „си слагат“ маска всяка сутрин при пристигането си на работа и да я свалят, след като се приберат у дома вечерта.
Компаниите възпрепятстват с всички сили смесването на твоя професионален живот с личния ти живот.
Но ти си все същата личност през цялото време. Защо да не бъдеш себе си навсякъде? Нека да помислим заедно върху този въпрос.
Ако това беше прието, несъмнено щеше да има доста по-малко „политика“ на работното място – това изкуство винаги да изглеждаш добре, никога да не губиш самообладание пред другите, винаги да се пазиш, да внимаваш какво казваш и на кого го казваш...
Можеш ли да си представиш стресът, който идва с всичко това? Всъщност можеш.
Освен това същия този остарял манталитет:
От теб се очаква да работиш неуморно и да следваш понякога нелогични правила, да не се забавляваш и задължително да не бъдеш себе си.
Срещу това ще получиш свободни уикенди (евентуално) и 10 дни годишен отпуск за море в Китен (или в Гърция, все едно). Това е.
Влиянието върху бизнеса на това да мразиш работата си
В резултат на всичко това моралът на работещите сериозно деградира. Затова и понякога виждаш на работното си място възрастни, интелигентни хора, загубили всякакво достойнство в името на едната заплата.
Вероятно си преживявал досега в живота си раздяла и си бил с разбито сърце. Спомняш ли си липсата на енергия след това? Как не си искал да правиш нищо и си чувствал, че никога няма да се оправиш?
В днешно време хората отиват на работа в такова състояние, с разбито сърце и объркан ум. А влиянието на това състояние върху компаниите е огромно:
Стигнахме до момент, в който получаването на заплата всеки месец се е превърнало в единствения ни мотиватор за труд. Ние сме недоволни и мечтаем единствено да избягаме, дори и за кратко, от работата си.
В крайна сметка, компаниите просто не успяват да обединят хората около големи и значими проекти, и обществото като цяло страда.
Има ли решение на проблема?
Има отчаяна нужда от промяна. А решения съществуват.
Някои големи компании мотивират отлично своите служители. Ето няколко примера как го правят:
Всъщност има безкрайно много примери за креативни начини за мотивиране на служителите на работното място. Но това струва пари и не всяка компания може да предложи тези придобивки на своите служители.
Истината обаче е, че изброеното по-горе не оказва почти никакво влияние върху мотивацията на работещите.
Да, хората обичат тези придобивки и условия на труд и, да, важно е за тях да ги имат, но те няма магически да те мотивират да дадеш всичко от себе си на работното място. Още по-малко могат да те накарат да не мразиш работата си.
Програмистът, работещ в Google, не се събужда мотивиран всяка сутрин, защото има пързалка в офиса си. Той е мотивиран, защото знае, че неговия труд е оценен, че чрез работата си допринася към създаването на нещо смислено, и усеща, че наистина участва в промяната на света.
Възможно ли е да си щастлив на работното си място?
Ето какво всъщност стои в основата на това да не мразиш работата си, в основата на щастието на работното място:
Колко, според теб, струва всичко, изброено дотук? Абсолютно нищо.
А какъв е ефектът? По-голяма ангажираност на служителите, по-здравословна работна среда, по-висока производителност, по-ниско текучество, повече иновации, по-голяма печалба и най-вече - няма да мразиш работата си, ще си щастлив да си всеки ден там и да даваш всичко от себе си.
За финал
Всичко казано дотук е изключително важно за мотивацията на работещите и съответно - за успеха на фирмите.
Защо тогава щастието на работещите не се превърне в критерий за успеха на компаниите, толкова важен, колкото и печалбата им, и не започне да се обявява в годишните им отчети?
И един въпрос към твоя работодател: С какво най-много искаш да се гордееш?
С това, че постигаш милион печалба, докато експлоатираш и тормозиш хората, работещи за теб, или с това, че си оказал положително въздействие върху живота на хората, които те обкръжават, ДОКАТО генерираш милиони печалба?
Не можем да променим света, ако не променим себе си. Notorious BIG
Статията е написана от Simon De Baene през 2016 г. и е преведена с леки корекции и актуализации по отношение на статистиката, културните особености и обществени привички.