Ефектът Дънинг-Крюгер: Защо надценяваме способностите си?
0 КОМЕНТАР/И
Всеки от нас е податлив на когнитивни изкривявания. Те засягат способността ни да вземаме информирани решения и да правим трезви преценки. Едно от известните когнитивни пристрастия, ефектът Дънинг-Крюгер, възниква, когато надценяваме собствените си знания и способности.
Той може да се случи на всеки, независимо от нивото му на интелигентност или уменията му. Вижте повече за него, какво го причинява и как да го преодолеете успешно.
Какво е когнитивно пристрастие?
Когнитивното пристрастие (наричано още изкривяване или склонност) е грешка в преценката ни, която обикновено се случва на подсъзнателно ниво. В резултат, сме склонни да се придържаме към личните си предпочитания и вярвания, когато правим преценки и вземаме решения – дори и когато друга информация опровергава тези наши убеждения.
Когнитивните пристрастия не са запазени само за неквалифицираните или необразованите. Те се случват на всички и са толкова много, че понякога несъзнателно саботират нашите мисловни процеси.
Например, склонността ни към потвърждение се появява, когато селективно търсим само такава информация, която подкрепя това, в което вече вярваме.
Нашите мозъци използват когнитивните пристрастия като преки пътища, като начини за бърза обработка на постоянно прииждащата информация, която приемаме ежедневно. Като отговор на информационното претоварване, на което го подлагаме.
Определено не е перфектната система, но мозъкът ни изглежда възнамерява да се придържа към нея, защото си е наша (между другото, това се нарича модално пристрастие).
Ефектът Дънинг-Крюгер: Какво представлява и защо се случва?
Какво представлява ефектът Дънинг-Крюгер?
Ефектът Дънинг-Крюгер е наречен на двамата психолози от Cornell University - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, описващи го в статия от 1999 г.
Те са провели 4 различни проучвания, всяко от които тества хумора, граматиката и логиката на участниците. Но освен участието си в самото проучване, хората са били помолени да предвидят собственото си представяне.
Изненадващо, тези с най-ниските резултати впоследствие силно са надценили собствените си способности първоначално. Именно това явление стои в основата на това когнитивно пристрастие.
Ефектът Дънинг-Крюгер може да се случи на всеки от нас, особено когато става въпрос за неща, в които (все още) не сме много компетентни.
Защо се случва?
Но защо някои хора са склонни да бъдат изключително оптимистично настроени относно способностите си, особено в области, в които имат ограничени знания и умения?
В своята статия Дънинг и Крюгер описват тази склонност като „двойно бреме“. Надценяваме талантите си, когато ни липсва самосъзнаването какво знаем и можем, и когато не желаем да признаем пред себе си, че не се справяме добре.
Най-общо казано:
Ефектът Дънинг-Крюгер vs. Синдрома на самозванеца
Ефектът на Дънинг-Крюгер изглежда е пълна противоположност на по-известния си братовчед: Синдромът на самозванеца. Той се проявява, когато подценяваме собствените си таланти и се тревожим (без причина), че ще бъдем разобличени като самозванци.
Възможно е да изпитваме и двете когнитивни изкривявания в различни ситуации.
Каква е вредата от ефекта на Дънинг-Крюгер?
Всички понякога преувеличаваме способностите си. Но въпреки това повечето от нас все още имат донякъде реалистична представа за това, какво можем и знаем.
Каква тогава може да е вредата от това когнитивно пристрастие? Все пак, щом се случва на всеки в даден момент от живота му, явно е част от процеса по учене и професионално развитие.
Ето какви може да са последствията от ефекта на Дънинг-Крюгер:
Недобре обмислени решения
Независимо дали става въпрос за работа на позиция, която в крайна сметка не съответства на нашите способности, или за работа за проект, който реалистично не можем да осъществим, това когнитивно изкривяване може да доведе до вземане на лоши решения.
Които може да предизвикат различни по тежест последствия.
Недоверие сред членовете на екипа
Ако прекалената ни самоувереност се превърне във всекидневие, колегите ни може да започнат да се съмняват в способността ни да се справяме добре с всички наши задачи, не само с тези, при които демонстрираме необоснована увереност в себе си.
Склонността ни към обещаване на отлични резултати, съчетана с постоянното им непостигане подкопава доверието на колегите и мениджърите ни в нас.
Потенциална опасност
Това е особено валидно за хора с опасни и високорискови професии, където надценяването на техните умения може да представлява опасност за здравето и живота им – както техния, така и на други хора.
Ефектът Дънинг-Крюгер обаче не е изцяло лош. Малко допълнителен оптимизъм и самоувереност понякога е това, което ни е необходимо, за да постигаме целите си. Особено, ако те са изключително големи.
Как да се справите с ефекта на Дънинг-Крюгер?
Стремежът към по-високо ниво на самоосъзнаване е най-добрият антидот срещу ефекта на Дънинг-Крюгер. Съчетан с поставяне под съмнение на нашите обичайни предположения, той ни дава по-точна представа за нашите силни и слаби страни.
Ето още няколко неща, които помагат за бързото справяне с това когнитивно изкривяване:
Работно място, предоставящо психологическа безопасност
Високата степен на психологическа безопасност означава, че хората се чувстват по-удобно да признаят, че нямат необходимото ноу-хау да направят нещо, вместо да се чувстват така, сякаш трябва да се преструват, че го имат, докато го придобият.
Нагласа за непрекъснато учение и развитие
Нагласата за постоянно усвояване на нови знания и за непрекъснато себеусъвършенстване се случва чрез обграждане със семинари, книги, курсове и всякакви други полезни възможности за професионално развитие.
Само така можем да усъвършенстваме уменията си, да станем много добри в това, което правим, и нашето високо мнение за работата ни в крайна сметка да се окаже вярно.
Честна обратна връзка
Трудно е да чуваме как някой критикува работата ни, дори и това да е чрез отправяне на градивна критика.
Но ако продължаваме да приемаме, че се справяме отлично без да имаме знанията и уменията, ще си останем в блажено неведение за това какво можем.
Стремете се към информираност
Да, малко е разочароващо да знаем, че мозъкът ни е устроен така, че ни подвежда да имаме завишена самооценка.
Разбирането на ефекта на Дънинг-Крюгер обаче и как той може да се прояви ни помага да изградим по-правилна преценка за нас самите. И когато вече имаме по-реално усещане за действителните си силни и слаби страни, да сме в състояние да потърсим работни позиции, проекти и работодатели, където можем да блеснем наистина.