Покрай всички кризи, през които преминахме в последните 30 години, работодателите (и вероятно и някои твои роднини) вече очакват винаги да си благодарен, че имаш работа.
Последната година донесе наистина голям хаос, и то във всички държави едновременно. Затварянето на бизнеси, съкращенията и рязкото нарастване на безработицата са достатъчни, за да накарат всеки, който все още има работа, да чувства малко по-голяма сигурност и, естествено, натиск да бъде благодарен за това.
Добрите практики в процеса по подбор дори ни казват, че преди да се разделим с интервюиращите следва да кажем колко много оценяваме, че сме получили този шанс, а след срещата и да изпратим благодарствен имейл.
Възможно е обаче част от тази благодарност да е неуместна. И може би не е съвсем подходящо да сме благодарни, че работодателят ни „позволява“ да работим за него.
Благодарността може неусетно да ни накара да се примирим със ситуация, която всъщност ни прави нещастни.
Кои работещи изпитват благодарност за това, че имат работа?
Някои работещи са много по-склонни да се чувстват благодарни за работата си, отколкото други.
Хората, попадащи в тези групи, които в момента имат работа, изпитват и външен натиск постоянно да изразяват благодарност – дори и работното им място да не ги вдъхновява да го правят.
Икономическите ефекти от пандемията също оказват своето влияние.
Логично е работодателят да е благодарен на служителите си, които работят повече часове от обикновено, за да поддържат страдащия му бизнес печеливш. Служителите също по-често изпитват благодарност в момента за това, че не са освободени от работа, дори и когато печалбата на работодателя е спаднала.
Проблемът с благодарността
Въпреки, че понякога благодарността е искрена и спонтанна, в някои случи очаквано не е. Например, когато служителите се чувстват принудени да го правят публично и по задължение. И тази фалшива благодарност може да има обратен ефект.
Спомни си, когато си бил дете и отказвал да ядеш някоя храна, думите на баба ти (най-вероятно): „Бъди благодарен, че имаш храна!“
Продължаваме да правим това със себе си и като възрастни. Тази насилствена благодарност се превръща в социална норма и след това става наша заучена реакция за определени ситуации. Сами започваме да се притискаме да не се оплакваме и да оценяваме това, което имаме.
Можем дори да започнем дори да използваме благодарността, за да избегнем други наши отрицателни емоции. Например, може да си мислиш: „Наистина мразя шефа си“, след което веднага да потиснеш това чувство, като го замениш със: „Но съм благодарен, че все пак имам работа.“
Потискането на негативните ни чувства не е здравословно. Освен това то предлага само временно решение. В крайна сметка негативните емоции ще ни настигнат и вероятно ще бъдат още по-интензивни, когато това се случи.
Когато си раздразнен или ядосан от нещо, което ръководителят ти е казал, а след това го преглъщаш и продължаваш все едно нищо не се е случило, тези чувства продължават да се натрупват и бързо се превръщат в гняв.
Емоциите имат конкретна функция.
Ако си казваш, че си благодарен, когато всъщност това, което изпитваш, е стрес, тревога или пълно изтощение, може лесно да игнорираш емоциите си, които те предупреждават, че нещо не е наред.
С други думи, ако си твърде фокусиран върху това защо трябва да си благодарен, че имаш работа, може и да не осъзнаеш навреме, че вече не си струва да стоиш там.
Предимството на работодателя
Неуместната благодарност може да доведе и до лошо третиране на работещите от страна на работодатели, които знаят, че те няма да се оплачат или да напуснат, поради страх от оставане без доходи.
Много от тях се опитват да използват това усещане за несигурност у работещите като извинение да им плащат по-малко или да „оптимизират дейността си“, като им възложат и допълнителна работа без повишаване на позиция или заплата.
И ако в ситуацията на криза, в която отново се намираме, служителите просто се чувстват благодарни, че все още имат работа, това със сигурност ще им попречи да отстояват правата си.
Сивата зона
Макар че е полезно за психичното ти здраве да изпитваш искрена благодарност, е напълно ОК и да имаш валидни оплаквания относно работата си.
Всички имаме тези черно-бели, крайни представи – особено когато са намесени емоциите ни.
Например: Някой наш колега или е некадърен неблагодарник или невероятно положителна личност. Нищо повече или по-малко от това.
Понякога обаче изпитваме повече от една емоция едновременно. Така че е напълно възможно да си благодарен, че имаш работа, и това е напълно вярно. Благодарен си, че имаш сигурност в несигурен момент. Но едновременно с това може да е напълно вярно и че не харесваш шефа си.
Между тези 2 крайности има сива зона. И тя е добро място за критично обмисляне на мотивите на твоята благодарност.
Как да прецениш кога е редно да си наистина благодарен?
Подходящо е да се чувстваш наистина благодарен, че имаш работа, само когато твоят работодател наистина действа алтруистично.
Можеш да определиш дали това е така, като използваш следните 3 критерия:
Когато започнеш да използваш тази система за оценка, списъкът с нещата, за които си наистина благодарен, ще стане доста по-кратък. Но ще е доста по-верен.
Благодарността е изключително здравословна, ако преценката ти за мотивацията на отсрещната страна, както и за твоята, е правилна.
Ако твоят работодател наистина заслужава благодарността ти, това вероятно ще те мотивира още повече да се представяш отлично на работното си място и да си щастлив там, където си в момента.
Ако обаче работодателят ти не заслужава благодарността ти, ще си в по-добра позиция да прецениш защо това е така и да предприемеш стъпки, за да промениш ситуацията.